О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 420
София, 03 април 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 15/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура” против решение №625/02.11.2012 год. постановено по в. гр.д. №998/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №1161/21.06.2012 год. на Русенския районен съд по гр.д. №264/2012 год. в частта , с която е отменен акт № ІІІ-89/15.11.2011 год. на директора на ДП „Национална железопътна инфраструктура” ЖП Секция Горна О. , с което е прекратено трудовото правоотношение с Д. К. А. – Д. на осн чл. 328,ал.1,т.2 КТ , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „магазинер- отчетник” и ДП „Национална железопътна инфраструктура„ ЖП Секция Горна О. е осъдена да заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 2987,64 лв.
С касационната жалба представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК
Ответницата по касационната жалба Д. К. А. – Д. , чрез адв. М. Х. изразява становище, че не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото. Претендира разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за работодателя не е възникнало релевираното в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване в щата тъй като предвидените в новото щатно разписание щатни бройки за длъжността „магазинер – отчетник” – 7 щатни бройки са повече в сравнение с реално заетите 6 щатни бройки. Освен това е приел, че в железопътен участък Р. /звеното, в което ищцата е била назначена/ по щатното разписание от 10.01.2011 год. е била предвидена 1 щ.бр. за длъжността магазинер- отчетник . Прието е на тази база въззивният съд е приел, че работодателят е имал право да съкрати ищцата макар нейната длъжност да не се съкращава като извърши подбор , но данни за такъв подбор по делото няма, нито работодателят е релевирал твърдения в тази насока. /Твърдението на ищеца е, че се съкращава длъжността на ищцата и с оглед на това е извършен подбор/.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция в представеното изложение по чл.274,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Към момента на уволнението били ли са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328,ал.1,т.2 пр.2 от КТ?
2.Докъде се простира оценката на съда относно законосъобразността на извършения подбор ?
3.Длъжен ли е съдът да разгледа критериите въз основа на които е извършен самия подбор .
4. Настоящия случай от момента на извършване на подбора до момента на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение изтекъл ли е разумен срок.
Предвид посочените по- горе обуславящи мотиви очевидно формулираните въпроси не отговорят на изискванията на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. За да се отговори на първия въпрос на практика следва да се извърши проверка на събраните по делото доказателства и направените фактически изводи да се подведат под нормата на чл. 328,ал.1,т.2 КТ. Това на практика би означавало да се разгледа спора по същество, което не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Останалите въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на делото.
Когато касаторът не е формулирал правен въпрос или същият не отговаря на изискванията на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК не е изпълнена основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване , което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага да се обсъжда визираното допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с оглед твърдяното противоречие на въззивното решение /досежно поставените въпроси/ и посочените от касатора Р №63/21.02.2012 год. , постановено по гр.д. №1298/2011 год. на ВКС при условията на чл. 290 ГПК, както и ТР № 3/16.01.2012 год.
Предвид изхода на производството касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №625/02.11.2012 год., постановено по в. гр.д. №998/2012 год. на Окръжен съд [населено място] .
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” ЖП Секция – Горна О., да заплати на Д. К. А. – Д., [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: