О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
София, 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6188/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца В. И. Ц., чрез процесуален представител адвокат Н. И., против въззивно решение на Окръжен съд-Пазарджик № 266/7.06.2013 г., постановено по гр. д. № 381/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Пещера № 60/27.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1198/2012 г. в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище е предоставено на ответник Д. Д. Ц..
Счита се, че с въззивното решение е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд, с което съдът се е произнесъл по непредявен по надлежния ред иск от страна на ответника, че въззивният съд не се е произнесъл по изтъкнати с въззивната жалба съображения за нарушение на материалния закон /чл. 56, ал. 1 СК/, че решението на въззивния съд следва да се обезсили или отмени като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и да се отхвърли иска за ползване на семейното жилище, като неоснователен според чл. 56, ал. 1 СК, ведно със законните последици.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочено, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и противоречи на практиката на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Поставени са следните въпроси: 1. Може ли с отговор по реда на чл. 131 ГПК при направено искане от ответната страна, без да е предявен от страна на ищеца иск за ползване на семейното жилище, да се приеме, че е налице такъв предявен иск; 2. Следва ли да се спази практиката на ВКС предявяването му да бъде с иск или с насрещен иск и налице ли е в конкретния случай надлежно предявен иск; 3. Направеното искане за предоставяне ползването на семейното жилище с възражение отговаря ли на изискванията на закона като искова молба или възражение, подкрепено ли е с доказателства, основателно и доказано ли е, за да бъде уважено.
За ответника по касация Д. Д. Б. /Ц./ жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат А. П..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е посочил, че в случая с исковата молба ищецът е въвел обстоятелства, касаещи собствеността на семейното жилище, но не е предявил иск за предоставяне ползването на семейното жилище. Такова искане е направила ответницата с отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК и по този начин този предмет е въведен като спорен за разрешаване наред с брачния иск. Затова, като се е произнесъл по искане, с което е бил надлежно сезиран, първоинстанционният съд е постановил валидно и допустимо решение. В тази връзка въззивният съд се е позовал на Р. № 511/16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2011 г., ІV г. о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК.
С цитираното от въззивния съд решение на Върховния касационен съд е даден отговор на обуславящ изхода по настоящото дело процесуалноправен въпрос относно реда и срока за въвеждане в брачния процес иска за предоставяне ползване на семейното жилище. Посочено е, че съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище, а когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, но може да бъде въведено и от ответника с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, изразеното от насрещната страна становище относно начина на разпределяне на семейното жилище или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването му, съставлява правен довод, който може да бъде заявен в хода на делото до приключване на устните състезания.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото поставените с изложението въпроси са процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивния съд се е произнесъл и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не е налице специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по посочените въпроси въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл при съобразяване задължителната практика на ВКС, обобщена с цитираното от въззивния съд решение на Върховния касационен съд, състав на ІV гражданско отделение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Пазарджик № 266/7.06.2013 г., постановено по гр. д. № 381/2013 г. по касационна жалба на ищеца В. И. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: