О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 779
София, 11 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1134/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] против решение № ІІІ-131/24.10.2013 год. , постановено по в. гр.д. №1694/2013 год. на Бургаския окръжен съд , с което е потвърдено решението по гр.д. № 1314/2013 год. на Районен съд, [населено място], с което са отхвърлени исковете на [фирма] [населено място] срещу С. А. К., Д. Н. П., В. Н. С. , К. И. К. и Д. М. Б. , К. Д. М., В. Д. Д. и И. Д. М. да му заплатят солидарно сумата от 20 000 лв. , предявена като частичен иск от сумата 97 824,44 лв., претендирана като обезщетение за пропусната полза , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.02.2013 год. до окончателното и изплащане и са присъдени разноски.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват наличието на законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая в представеното Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси : 1. Какъв е характерът и обемът на отговорността по чл.3 ГПК на страните, които са водили продължителен и е неоснователен съдебен процес – дали тази отговорност е обективна и следва да се търси вина , изразяваща се в неполагане на дължима грижа при завеждане и водене на делото , респективно обхваща ли тази отговорност всички претърпени вреди /реализирани загуби и пропуснати ползи/ Следва ли да се прилага този случай по аналогия правилото на чл. 403,ал.1 ГПК , съгласно което страната в чиято полза е допуснато обезпечение , отговаря за всички вреди при отхвърлянето на обезпечения иск?
2. Сочи ли на недобросъвестност от страна на ответниците фактът , че по делото липсват доказателства относно това , че ответниците завели неоснователно предходен съдебен процес , са наследници по реституция на С. Д. , черпейки права именно от така твърдяното наследствено правоприемство.
3. Налице ли са основанията за отвод по чл. 22,ал.1,т.6 ГПК за съдебния състав , разгледал делото при положение, че същият е разгледал предходен спор, по който е признато в мотивите , че ответниците са наследници на лицето С. Д..
4. Задължен ли е въззивният съд, решавайки спора по същество , да изложи собствени мотиви и да отговори на всички засегнати във въззивната жалба възражения против правилността на първоинстанционния съдебен акт? Достатъчно ли е в подобни случаи въззивната инстация да препрати към съобразителната част на решението на първоинстанционния съд, особено в случаите , когато първата инстанция не е изложила мотиви по въведен в процеса спорен въпрос.
5. Налице ли е вреда в случаите когато дадено лице има реалното правно очакване да придобие имущество и да го продаде по силата на предварителен договор на трето лице и да реализира печалба от това при условие, че за този имот се води съдебен процес и двете страни по предварителния договор, са се съгласил да поемат риска , още повече , че за водения съдебен процес към датата на сключването на предварителния договор, е липсвала вписана искова молба.
По отношение на първия въпрос като допълнително основание касаторът се позовава на това по чл. 280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. По отношение на втория въпрос допълнителното основание е по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК , а по третият касаторът се позовава на критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и евентуално , ако съдът приеме, че този критерий не е изпълнен, на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По четвъртият правен въпрос, според касатора въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което позоваването е на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.Касаторът счита също така, че последният / пети/ правен въпрос/ ще е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че воденото от ответниците срещу касатора гражданско дело за установяване, че са собственици на имот от 9 335 кв. м. , попадащи в имоти с пл. №544,558 и 559 по действащия към 2006 год. кадастрален план на Промишлена зона „Север” – Б. , който имот съвпада с имота, който е бил съсобствен на ищеца- касатор с държавата, не съставлява противоправно поведение . макар неговата продължителност да е била значителна и да е имало като резултат забавянето на делбата между касатора и държавата по отношение на съсобствения имот и респ. финализиране на сделката между касатора и трето лице на обособена част от имота , предмет на предварителен договор.Прието е че воденето на дело не съставлява нарушение. Със завеждането на иск за собственост ответниците не са нарушили закона , а са потърсили защита на твърдени от тях права.Упражняването на правото от страна на ответниците по делото, не представлява злоупотреба с право като хипотезата на чл. 403 ГПК е различна е не намира приложение в настоящия казус .Прието е,че по делото няма данни ответниците да са действали недобросъвестно и шиканьозно в качеството си на ищци по иска за собственост, поради което изискването на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права не е нарушено. Прието е също така, че ищецът не е доказал , че реално е претърпял загуба в стойността на посочената от него евентуална цена, на която е могъл да продаде част от спорния имот на третото лице , доколкото и без да е реализирана цената по сключения предварителен договор , след извършената делба с държавата, същият се е сдобил с имот , от стойността на който може да се възползва във времето.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция посочените от касатора първи и втори въпрос нямат обуславящ характер, доколкото искът е отхвърлен не само поради липса на неправомерност на деянието и вина на ответниците , но и поради недоказаност на пропусната полза като форма на претърпяна загуба. Формулираният от касатора трети и четвърти правен въпрос имат характер на доводи за допуснати процесуални нарушения , които евентуално могат да обусловят неправилност на решението, но не съставляват предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Същевременно следва да се посочи, че препращането към мотитивите на първата инстанция , когато те се споделят от въззивният съд е изрично уредено в разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Не съставлява правен въпрос в посочения по – горе смисъл въпрос №5,доколкото същият касае начинът по който спорът следва да се реши и то при въведените с въпроса предпоставки /изхода на спора/ ,а не обуславящите мотиви на съда и съображенията, отразяващи решаващата му воля.
Формулирането на въпроси, които имат правен характер / материално правен или процесуалноправен/ е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Поради казаното , не се налага обсъждането на посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода от производството касаторът следва да заплати на И. Д. М., В. Д. Д. и К. Д. М., направените разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-131/24.10.2013.2014 год. , постановено по в. гр.д. №1694/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на И. Д. М., В. Д. Д. и К. Д. М., разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: