2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
С., 05.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 435/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Й. М. Г. като процесуален представител на [фирма], представлявано от Г. Т. П. срещу определение №329 от 02.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 238/2010 год. на АС,[населено място], с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ЕТ „Г. 92- Г. П. от[населено място], Р. обл. за възстановяване на срока за обжалване на решението на Р. окръжен съд от 09.02.2010 год., постановено по гр.д. № 377/2002 год.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на закона . Иска се неговата отмяна и възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението на Окръжен съд[населено място].
Ответникът по частната жалба – Национална агенция по приходите оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на частната жалба. Счита, че сочените от частния жалбоподател причини за пропускане на срока за обжалване са от субективен характер и не попадат в хипотезата на чл. 37 ГПК / отм./, тоест не представляват особени непредвидени обстоятелства.
Ответниците по частната жалба – ОД на МВР[населено място] и Прокуратурата на Р. Б., не вземат становище.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл.274,ал.2 ГПК във вр. ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Частният жалбоподател неправилно е изложил основания за допустимост на касационното обжалване в представено „становище по допустимостта”.В случая се обжалва преграждащо определение на В. апелативен съд, който се е произнесъл по молбата за възстановяване на срок за обжалване на първоинстанционното решение за пръв път, а не определение на Варненския АС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд. С оглед на това частната жалба следва да се разгледа по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, а не по реда на чл. 274,ал.3 ГПК, в която хипотеза ВКС, действа като касационна инстанция и се извършва проверка относно допустимостта на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че посочените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства нямат качеството на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК, поради което е оставил молбата без уважение. Посочил е , че такова обстоятелство не може да бъде липсата на дата на връчване на съобщението за изготвено решение на отрязъка, останал в лицето получило това съобщение, нито факта, че молителят е бил инициирал производство пред Европейския съд по правата на човека в С. и очаквал постановяване на решение от този съд, за да прецени интереса си от обжалване в настоящото производство.
Определението е правилно.
Правилно съдът е приел, че обстоятелствата, посочени в молбата за възстановяване на срока не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37 ГПК и поради това не е налице основание за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение от Р. окръжен съд.
Според създадената трайна съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 37 ГПК/ отм./, /чл. 64,ал.2 ГПК/ нов/ , могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми , внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт и др.обективни събития от случаен характер, които обичайно не могат да бъдат очаквани и съответно предвидени и преодоляни. Обстоятелството, че съобщението за изготвено решение е получено от майката на жалбоподателката при условията на чл. 46,ал.2 ГПК , продължителността на водения граждански процес ,воденето на паралелен процес пред ЕСПЧ, съзнателното изчакване на крайния срок за подаване на въззивната жалба с оглед възприета „стратегия за най- добра защита” и „ процесуална икономия”, очевидно не попадат в тази категория на обективни събития, които не могат да бъдат предвидени и съответно преодоляни при полагане на необходимата грижа от страна на заинтересованото лице. Напротив , от молбата по чл. 37 ГПК и оплакванията, съдържащи се в частната жалба, се създава впечатлението, че пропускането на срока е резултат на съзнателни действия на страната и нейния процесуален представител ,свързани именно с възприетата стратегия на защита,които не могат да се квалифицират като „особени непредвидени обстоятелства”.
С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №329 от 02.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 238/2010 год. на АС,[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: