Р Е Ш Е Н И Е № 149
София, 03.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1084/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-Поделение за товарни превози , [населено място] срещу решение № 295 от 09.06.2011 год., постановено по въззивно гр.д. № 380/2011 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 9259/2010 год. на Русенския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Искрен Ш. А., извършено със заповед №55 от 06.10.2010 год. на управителя на [фирма]- Поделение за товарни превози [населено място]; Искрен Ш. А. е възстановен на длъжността „Началник влак товарно движение [фирма] , ПТП Горна О., Гара Р. – разпределителна и дружеството е осъдено да заплати на Искрен Ш. А. сумата от 727,03 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.
Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдът е постановил своето решение без да обсъди редица писмени и гласни доказателства, както и аргументите за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба и в резултат на това е стигнал до неправилния извод, че посоченото в процесната заповед за уволнение дисциплинарното нарушение не е осъществено.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Искрен Ш. А. от [населено място], чрез адв. М. С., оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. .
С определение № 360 от 08.03.2012 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение.
Прието е , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Р № 401/11.01.2012 год. по гр.д. № 327/2011 год. на ВКС, 3-то г.о., Р № 126 по гр.д. № 424/2009 год. на ВКС, ІV г.о./ погрешно посочено – става въпрос за решение по гр.д. № 950/2009 год. на ВКС, ІV г.о./, които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В отговор на поставения правен въпрос с цитираните решения е прието, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235,ал.2 ГПК и има характер на процесуално нарушение.
В допълнение към това становище, следва да се посочи, че процесуално нарушение, съставлява и непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда. Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай ще има като резултат и необоснованост на съдебния акт , доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи няма да е в съответствие със всички събрани по делото доказателства , които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи.
По оплакванията в касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че според представената по делото Инструкция за техническо предаване и опазване на товарния вагонен парк , техническия преглед и предаването / приемането на вагоните в техническо отношение се извършва от ревизор вагоните / чл. 6/ . В случаите на гари без ревизор- вагони този технически преглед се извършва от лице определено със заповед на началника на гарата / чл.7/.Безспорно е установено, че приемането на процесния вагон е извършено на гара без ревизор – вагони. Същевременно според въззивният съд по делото няма данни да е издадена нарочна заповед, която да вменява в задължение на служителите на длъжност „Началник влак – товарно движение „ изпълнението на тези задължения по приемането на вагоните. Че ищецът не е имал такова задължение според съда следва от съдържанието на длъжностната му характеристика, която не го предвижда. Цитирана е и т.4 от Заповед №19/19.12.2009 год. на Началник РТП Г. О. , според която при пристигане на вагоните в гарата задължение на началник влака е да ги предаде, а дежурният РТЕ следва да ги приеме след направен щателен търговски преглед.Посочено е , че ищецът Искрен А. е изпълнил задължението си да предаде вагоните, а дежурният РТЕ не е изпълнил задължението си да извърши преглед на вагона като това негово задължение не е отпаднало поради обстоятелството, че вагона е бил под контактна мрежа. С оглед на това съдът е формирал извод, че ищецът не е извършил вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина по приемането на вагоните и работодателят неправилно му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” .
Този извод на въззивния съд е неправилен. Същият е направен в нарушение на процесуалните правила/чл. 235,ал.1 ГПК/ доколкото не са обсъдени в цялост доказателствата, които са релевантни за решаването на спора.
Вярно е, че съгласно действащата Инструкция за техническо предаване и опазване на товарния вагонен парк , техническия преглед и предаването / приемането на вагоните в техническо отношение е задължение на служителите на длъжност „Ревизор – вагони” , както и че това задължение не е вписано в длъжностната характеристика на ищеца. Не се спори по делото, че в индустриалния клон , гара Р. – изток, където е бил приет процесния вагон не имало служител ревизор- вагони. Не е вярно обаче, че по делото няма данни да е издадена заповед, която да вменява в задължение на служителите на длъжност „началник влак – товарно движение „ изпълнението на тези задължения, когато на съответната гара няма ревизор вагони. Такава е цитираната от въззивният съд в друга нейна част Заповед № 19 /19.12.2009 год. на Началника на РТП Г. О., където изрично е предвидено , че при изваждане на вагони натоварени в индустриалните клонове, началник влака – „Товарно движение” извършва прегледа на място. При констатиране на нередности вагоните остават на място до отстраняване на нередността и до изготвяне на ДП – 14 от клиента. При пристигане в гарата началник влака „Товарно движение” предава, а дежурния РТЕ приема вагоните след направен щателен търговски преглед. При констатирани търговски или технически нередности щетата остава за началник – влака „товарно движение ”, отвозил вагоните. Видно от приложения списък към заповедта същата е била доведена до знанието на ищеца. Следователно извода на въззивният съд , че ищецът не е имал задължение да извърши проверка на вагона, станал причина за последващата авария , както и да изготви ДП -14 , е направен при липса на цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства / в частност на заповед №19/19.12.2009 год./ и е необоснован. Доколкото ищецът е имал такова задължение, което не е изпълнил, същият е осъществил фактическия състав на посоченото в заповедта за дисциплинарно нарушение по чл. 187,т.3 КТ.
Независимо от това, заповедта за уволнение е подлежи на отмяна като незаконосъобразна. При нейното постановяване не са съобразени обстоятелствата по чл. 189 КТ.
Тежестта на дисциплинарното нарушение в случая е обусловена от настъпилия в последствие инцидент, при който включения във влаковата композиция неправилно натоварен и обозначен вагон е дерайлирал .Данните по делото обаче сочат, че този резултат е обусловен не само от нарушението на ищеца, а от цялостната лоша организация на работа в съответния ЖП-район .Освен това следва да се съобрази обстоятелството ,че уволненият служител има повече от 30 години стаж при ответника, както и неговото отношение към инцидента. По тези съображения решението , с което заповедта за уволнение е отменено се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и досежно обусловените искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ.
С оглед изхода от делото [фирма]-Поделение за товарни превози , [населено място] следва да заплати на Искрен Ш. А. направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295 от 09.06.2011 год., постановено по въззивно гр.д. № 380/2011 год. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-Поделение за товарни превози , [населено място] да заплати на Искрен Ш. А. от [населено място] направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: