2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
[населено място], 14.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №654 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Н. от[населено място], срещу решение от 22.12.2009г., постановено по в.гр.д. №1003/2008г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.10.2008г./допълнено с решение от 03.04.2009г./ по гр.д.№148/2008г. на Районен съд –[населено място] за частично отхвърляне на предявения от М. А. Н. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата В. Ц. П. и Л. И. П. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. А. Н. иск като законен наследник на Е. В. Н., за разваляне и за разпоредената ? ид. част от апартамента в[населено място] със сключения на 18.12.2006г. от Е. В. Н., починала на 12.04.2007г., на В. П. /по време на брака му[населено място]/ договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен в н.а.№24/2006г., срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
Въззивният съд е приел, че приобретателят е престирал дължимите гледане и издръжка по договора по отношение на прехвърлителката Е. В. Н..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят М. А. Н., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК неоснователно поддържа, че въпросът за приложението на чл.129, ал.2 от ГПКстар /чл.159, ал.2 от ГПКнов/ е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените: решение на ВАС и определение на ВКС по чл.288 от ГПК, с което е допуснато касационно обжалване. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на ВКС, предвид различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, поради което позоваването на решение на Върховния административен съд е неоснователно. Неоснователно е позоваването и на определение по чл.288 от ГПК, тъй като приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК обхваща противоречие между въззивното решение и влязло в сила решение. Отделно, по конкретното дело не е стоял въпросът за приложението на разпоредбата чл.129, ал.2 от ГПК/отм./, според която когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство. В разглеждания случай на касатора са били допуснати всички посочени свидетели.
Поради изложеното неоснователно се поддържа от касатора наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2009г., постановено по в.гр.д. №1003/2008г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на М. А. Н..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: