ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 929
София, 26.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1643/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Академия на МВР, [населено място] срещу решение №187/22.07.2010 год., постановено по в. гр.д. №293/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 2944/2009 год. , в частта, в която е признато за незаконно уволнението на В. Г. Т. за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „огняр“ и му е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3004,50 лв. поради оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за пет месеца.Отменено е решението в частта, в която иска по чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен и вместо него е постановено ново решение, с което този иск е уважен за още 600,90 лв.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.
Ответникът по касация В. Г. Т. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК – да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото касаторът е посочил този „ кой е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовия договор е прекратен с предизвестие- към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичането му, констатирано с акт за прекратяване на трудовия договор“.
Посочено е, че с обжалваното въззивно решение е прието, че правнорелевантния момент за преценка съществувало ли е за работодателя потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено същото, е към момента на изтичане на предизвестието и връчване на акта за прекратяване на трудовото правоотношение и до тогава е следвало да се изпълни задължението за съобразяване с хипотезата по чл. 333 КТ и по-специално закрилата по чл. 333,ал.1,т.З КТ. Посочва се , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решения, където е прието, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие правнорелевантния момент за преценка на горните обстоятелства е момента на отправяне на предизвестието.
Вярно, че по посочения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 206 от 29.02.2000 год. по гр.д. № 617/1998 год. , 3-то г.о. /Останалите решения не следва да се коментират , доколкото няма данни същите да се влезли в сила, поради което не представляват част от съдебната практика./ В случая обаче исковете на ищеца В. Г. Т. са уважени и доколкото по делото липсват доказателства , че работодателят изобщо е изпълнил задължението си по Наредба № 5/1987 год. да събере предварително информация от работниците и служителите , дали не страдат от някои от болестите, посочени в Наредбата както към момента на отправяне на предизвестието , така и към момента на връчване акта за прекратяване на трудовия договор. Доколкото това е решаващия извод на съда обусловил изхода на спора, посочения правен въпрос няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно
решение №187/22.07.2010 год., постановено по в. гр.д. №293/2010 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: