О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
гр. София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 4554 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Я.-Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 9, ап. 33, чрез процесуален представител адвокат К. К., срещу решение от 05.04.2013 г. постановено по гр. д. 3014/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение от 02.07.2012 г. по гр. д. № 3435/2010 г. на Районен съд – Пловдив, X. граждански състав и са отхвърлени предявените от Г. Д. Я.-Б. против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата над 2 929.12 лв. до пълния предявен размер от 5487.74 лв. главница, съставляваща неплатена топлинна енергия за периода 29.01.2005 г. – 30.04.2007 г., ведно с обещетение за забава над 1 503.33 лв. до пълния предявен размер за периода от 29.01.2005 г. – 27.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й заплащане.
С касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска да се отмени. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон по въпроси, касаещи наличието на валидна облигационна връзка между касатора и ответното дружество, както и между касатора и топлинния счетоводител. Твърди се още, че въззивният съд е допуснал множество нарушения на съдопроизводствени правила при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, което е опорочило обжалваното решение.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Публикуването на общите условия по чл. 150, ал. 1 ЗЕ явява ли се правопораждащ факт за възникване на договорни отношения между доставчика на топлинна енергия и отделния потребител и достатъчно ли е текстът им да бъде обявен в интернет сайта на ЮЛ – доставчик. 2. Включени ли са в приложното поле на нормата на чл. 155 ГПК като общоизвестни факти общите условия на ЮЛ – доставчик на топлинна енергия. 3. Обвързано ли е заключението на вещото лице, изготвено въз основа на изходящи от насрещната страна документи, с достоверността на документите, с които е работил назначения експерт. 4. Какъв е срокът, в който страните в производството могат да излагат правни доводи и правни аргументи по спорното материално право и 5. Има ли разлика между правни доводи и правни аргументи по съществото на спора и възражения срещу иска – чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. В тази връзка, касаторът е посочил и приложил съдебна практика със задължителен характер по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, а именно: копия от пет решения на различни състави при Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
За ответника по касация [фирма] е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез юрисконсулт П. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивна инстанция, при цена на иска над 5 000 лева.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните съображения:
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е в основанието и петитума на иска и е от значение за изхода на конкретното дело, а и този въпрос да е решен в противоречие с със задължителната практика на Върховния касационен съд, разяснена с т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Посочените предпоставки не са налице в конкретния случай.
От една страна, поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на съда, обективирани с обжалваното въззивно решение. Основанието, от което произтича оспорваното от касаторката вземане е качеството й на потребител на топлинна енергия, което тя е придобила по силата на закона с придобиването на собствеността върху обект в топлоснабдена сграда. В този смисъл поставените с изложението въпроси, свързани със значението на публикуването на общите условия по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, дали този факт е общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК или подлежи на доказване от ответната страна в съдебното производство по предявения отрицателен установителен иск, както и тези относно процесуалните способи и начини на защита в тази връзка са ирелевантни в производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
От друга страна, не е налице и предпоставката на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложените от касатора Р. № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., Р. № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о. и Р. № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г. на ВКС, II т. о. не са постановени по идентичен случай. С тези решения са разгледани хипотези, при които вземането на доставчика на топлоенергия-юридическо лице /начислена от дружеството коригирана стойност на консумирана електроенергия/ произтича от самите общи условия и непроведеното от страна на юридическото лице-доставчик доказване на публикуването на общите условия в съответствие с предвидения в закона ред, води до неоснователно позовававане на клаузите им, като източник на претендираното вземане.
Не е налице и противоречие между обжалваното решение и представеното от касатора Р. № 287/08.06.2010 г. по гр. д. № 4896/2008 г. на ВКС, III г. о. относно въпроса за реда и начина на установяване размер на доставената топлинна енергия въз основа на изходящи единствено от ответната страна счетоводни документи.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 333 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.04.2013 г. постановено по гр. д. 3014/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение от 02.07.2012 г. по гр. д. № 3435/2010 г. на Районен съд – Пловдив, X. граждански състав и са отхвърлени предявените от Г. Д. Я.-Б. против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата над 2 929.12 лв. до пълния предявен размер от 5487.74 лв. главница, съставляваща неплатена топлинна енергия за периода 29.01.2005 г. – 30.04.2007 г., ведно с обещетение за забава над 1 503.33 лв. до пълния предявен размер за периода от 29.01.2005 г. – 27.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Г. Д. Я.-Б. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата 333 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: