О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 05.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №775 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. Иванов от [населено място], обл.Софийска, срещу решение от 31.01.2011г., постановено по гр.д. №512/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 11.05.2010г. по гр.д.№970/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта за отхвърляне на предявените от К. П. Иванов искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за размера над 634,56щ.д. и чл.138, във връзка с чл.92 от ЗЗД за размера над 317,28щ.д.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Л. Б. П., А. Б. П. и М. Иванов П. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените от К. П. Иванов искове с правно основание чл.92 от ЗЗД срещу Л. Б. П. за размера над 634,56щ.д. и чл.138, във връзка с чл.92 от ЗЗД срещу А. Б. П. и М. Иванов П. – за размера над 317,28щ.д.
Въззивният съд е приел, че размерът на неустойката възлиза на 678,93щ.д., тълкувайки клаузата за неустойка в договора за заем, че неустойката за забава се изчислява върху онази част от главницата, изискуемостта на която е настъпила, а не върху целия размер на заема, както е поддържал ищеца. Приел е за основателно възражението за погасяване по давност на вземането за неустойка за периода 13.06.2005г.-15.10.2006г.
Касаторът е поставил въпроси по приложението на чл.20 от ЗЗД. Върховният касационен съд се е произнесъл с решения, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 856/2009 г., гр.д. № 420/2009 г. на ІVг.о и др., на които въззивното решение не противоречи, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл. Поради това, че противоречивата съдебна практика по приложението на чл.20 от ЗЗД е уеднаквена с постановената съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, която не се нуждае от промяна, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика, в противоречие с която счита, че е разрешен въпросът за приложението на чл.20 от ЗЗД с въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е изложил доводи за неправилност на изводите на съда, по които касационният съд не се произнася в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.01.2011г., постановено по гр.д. №512/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: