О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
София, 18.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 987/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. И. Б. чрез адвокат С. М., съдебен адрес: [населено място], [улица] против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 120/9.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1226/2010 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 1153/15.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1066/2009 г., с което са отхвърлени предявените от Г. И. Б. против Д. К. Д., К. Д. Д., Н. Д. Д. и Е. А. Т., всички от [населено място] субективно пасивно съединени искове за признаване за относително недействителен по отношение на ищеца сключен на 18.02.2008 г. договор за покупко-продажба с нот. акт № 110, том І,рег. № 1822, н. д. № 104/2006 г., по силата на който Д. К. Д., К. Д. Д. и Н. Д. Д. са продали на Е. А. Т. собствения си недвижим имот: магазин със застроена площ 50 кв. м. от партерния етаж на сграда в [населено място], заедно с избено помещение и клозет под магазина, при посочени в решението граници, както и 5/56 идеални части от застроено и незастроено дворно място от 566 кв. м., съставляващо УПИ ІІ-616, кв. 284-стар, 174-нов по плана на [населено място], Ц. градска част.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси с разбирането, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда за неоснователност на иска, а именно:1. Ищецът не притежава непарично вземане спрямо третия ответник и това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска; 2. Правна връзка между купувача по предварителния договор и третото лице-съсобственик, който не е страна по него, може да бъде създадена чрез договор по смисъла на чл. 8 ЗЗД, но не и чрез приетата по делото декларация; 3. Представената декларация от 9.02.2008 г. е оспорена, което оспорване не е опровергано от ищеца и при негова тежест за това /въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд с препращане на основание чл. 272 ГПК/, тя е частен документ без достоверна дата и затова не съществува непарично вземане на ищеца спрямо третия ответник; 4. Признанието на факт-знанието на ответницата за увреждащия характер на сделката- в дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ответниците Д. не се потвърждава от останалите доказателства по делото /чл. 175 ГПК/; 5. съдържащите признание обяснения на страните не могат да бъдат използвани като доказателствено средство, защото не установяват неблагоприятни факти за лицата, които са ги направили. Поддържа се, че материалноправният въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика е необходимостта ищецът да притежава непарично вземане спрямо всички продавачи по увреждащата сделка, за да бъде уважен искът. Счита, че този въпрос е от значение за развитие на правото, доколкото създадената практика касае главно случаите, при които другият прехвърлител е съпруг на длъжника, а в случая е налице дялова съсобственост. Посочени са процесуалноправни въпроси, на които обжалваното решение е дало отговор противно на разрешенията в съдебната практика, а именно: разпределение на тежестта на доказване при оспорване на съдържанието и датата на съставен и подписан от оспорващата страна частен документ; преценка на обстоятелствата, върху които съдът трябва да изгради убеждението си за знание на съдоговорящите страни, с оглед цялостното поведение на ответниците преди сключване на увреждащата сделка; доказателствена сила на обясненията на страните, които съдържат признание на неблагоприятни за тях релевантни факти /относно субективния елемент на иска по чл. 135 ЗЗД/. Посочени са и материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за развитието на правото, а именно: в каква форма /като условие за действителност и за доказване/ и по какъв начин трето за договора лице трябва да поеме задължение, обещано от страна по договора, за да породи този договор действие и за него; в случаите на чл. 23 ЗЗД необходим ли е отделен договор между третото лице и ищеца, за да възникне правна връзка между тях, или е достатъчен изходящ от трето лице писмен документ, с който да поеме обещаното задължение. Посочени са съдебни решения, копия от които са приложени.
За ответниците по касация Н. Д. Д. и К. Д. Д. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат К. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Заявено е искане за присъждане разноски по делото.
За ответника по касация Е. А. Т. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат А. И. Р.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира разноски по делото.
Ответникът по касация Д. К. Д. не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Правните си изводи въззивният съд е извел с оглед правното основание на предявения иск – чл. 135 ЗЗД. Съдът е посочил, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква по силата на закона при наличие на установените от законодателя елементи: действително вземане, независимо от това дали то е парично или непарично /не е задължително за е ликвидно или изискуемо/; вземането на кредитора да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска; извършване на действие, което да уврежда кредитора и знание за увреждането.
От събраните по делото доказателства съдът е приел, че предварителният договор от 16.01.2008 г., сключен между ищеца и Д. и К. Д. е действителен и правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор му придава качеството на кредитор по отношение на тези ответници на едно действително непарично вземане, възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска или по отношение на тези ответници е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД /ППлВС № 1/1965 г./.
По въпроса дали съществува непарично вземане на ищеца по отношение на ответника Н. Д. съдът е възприел мотивите на първоинстанционния съд, като е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Допълнил е, че между ищеца и Н. Д. няма създадена облигационна връзка по силата на сключен между тях договор и подписаният на 16.01.2008 г. предварителен договор обвързва само страните по него /чл. 21, ал. 1 ЗЗД/. Представената по делото декларация от името на Н. Д. не е договор по смисъла на чл. 8 ЗЗД, а частен документ без достоверна дата /чл. 181 ГПК/. Затова съдът е приел, че по отношение на този ответник ищецът не е установил качеството си на кредитор и искът по отношение на този ответник е приет за неоснователен.
Съдът е приел за доказана и втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск – да е налице увреждане на кредитора. Изводът е обоснован с наличие на валидно поето с предварителен договор задължение за прехвърляне право на собственост върху магазин със сервизни помещения и идеална част от дворно място и впоследствие сключен от продавачите договор за покупко-продажба с трето лице, различно от купувача по предварителния договор, с което последният е поставен в поставен в положение на невъзможност да придобие право на собственост върху процесния имот, в т. ч. и чрез упражняване на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съдът е счел за недоказана третата предпоставка от фактическия състав на иска, а именно третото лице-приобретател на имота Е. Т. да е знаело за увреждащия характер на сключената сделка предвид предхождащите я отношения между страните по предварителния договор относно същия недвижим имот при доказателствена тежест на ищеца.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията на Върховния касационен съд по тълкуване и прилагане основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, дадени от ОСГТК с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. формулираните с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси /общо изискване за допустимост на обжалването съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК/, трябва да са от значение за изхода по конкретното дело и да са обусловили решаващите изводи на съда.
Решаващият извод на съда, обусловил изхода на делото е неизпълнената от касатора-ищец доказателствена тежест да установи субективен елемент от фактическия състав на предявения иск – знанието на ответницата за увреждащия характер на сключената от нея сделка.
При това положение може да се приеме, че поставените във връзка с този правен извод на съда с изложението въпроси са правни въпроси по смисъла на закона и разясненията с цитираното тълкувателно решение. По тези правни въпроси, обаче, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. в конкретния случай не са налице специалните изисквания на закона, предвидени с т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както са разяснени с цитираното тълкувателно решение. Посочените и представени съдебни решения не са относими към конкретния случай във връзка с решаващия правен извод на въззивния съд, а са постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На ответници по касация Н. Д. Д. и К. Д. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски-заплатено възнаграждение на един адвокат видно от приложените по делото пред настоящата инстанция 2 бр. пълномощни.
За ответника по касация Е. А. Т. не са представени документи за направени по делото разноски и искането за разноски не може да се уважи.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия № 120/9.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1226/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба от Г. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Г. И. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] и на К. Д. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 9 по 1000.00 лв. на всеки един от тях за разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: