1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
[населено място] 27.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1670 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 28.06.2010г., постановено по гр.д.№76/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.10.2009г. по гр.д.№495/2008г. на Ботевградски районен съд за уважаване на предявените от Р. Ц. К., П. Й. К. и Ц. Й. К. искове с правно основание чл.200 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Р. Ц. К., П. Й. К. и Ц. Й. К. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Р. Ц. К., П. Й. К. и Ц. Й. К. искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – Й. П. К., настъпила при трудова злополука на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от същата дата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените съдебни решения на ВКС, с които е призната груба небрежност по чл.201, ал.2 от КТ при нарушение на технологичните правила и на правилата по безопасните и здравословните условия на труда от страна на пострадалия работник и служител. В тези случаи е установено наличието на причинна връзка между конкретното нарушение на съответните правила от страна на работника или служителя и вредоносния резултат. В разглеждания случай е прието, че такава причинна връзка не е налице. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в участък от пътя по маршрута според пътния лист и допуснатото преди това отклонение от маршрута въззивният съд е приел, че не е в причинна връзка с настъпилото произшествие, при което е пострадал работника. Т.е. с въззивното и с приложените съдебни решения не е дадено противоречиво разрешение на релевирания правен въпрос, а изводите на съда по всяко от делата по този въпрос са обусловени и от конкретно установеното по делото дали в случая допуснатото нарушение от страна на пострадалия е в причинна връзка с настъпилия резултат.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от КТ и по правния въпрос: подлежи ли на съдебен контрол декларирана пред Р. трудова злополука, но не сочи и не прилага съдебна практика по този въпрос, за да обоснове наличието на противоречива съдебна практика – основанието за допускане на касационно обжалване, на което се позовава.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2010г., постановено по гр.д.№76/2010г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: