О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 357
София, 08.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1342/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Ж. от [населено място] чрез адв. К. М. против решение №62/09.06.2011 год. по гр.д. № 100/2011 год., на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №40/10.03.2011 год. по гр.д. №2043/2010 год. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от касаторката против ПГВМЗ „Ал. С.”, [населено място], искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът по касация ПГВМЗ „Ал. С.”, [населено място], чрез адв. П. П. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване:
С изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е релевирал материалноправния въпрос относно предпоставките на чл. 325,ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие като според него касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 325,ал.1,т.1 КТ –„ взаимно съгласие” е установено в процеса, поради което извършеното на това основание уволнение е законно. В тази връзка е прието, че касаторката – ищца е отправила писмено предложение до работодателя за прекратяване на съществуващото между тях трудовото правоотношение. В същия ден , което е в определения от закона срок ,е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение , която е получена без възражение от страна на ищцата, респ. без изразено несъгласие от нейна страна относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Приемането на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие без възражение е основание да се приеме , че е налице съвпадение на волеизявленията на страните по трудовия договор. Следователно съдът е приел, че за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие / чл. 325,ал.1,т.1 КТ/ е необходимо да има съвпадение на волите на страните по трудовото правоотношение, което в случая е било постигнато. Обстоятелството, че в последствие, с исковата молба ищцата е изразила несъгласие с посочената в заповедта дата на прекратяване на правоотношението, е без значение , доколкото към датата на връчване на заповедта, съгласието е налице.
С оглед на това поставеният от касаторката правен въпрос не е решен в противоречие с представените с касационната жалба съдебни актове.
С представеното с касационната жалба решение № 1865/08.02.2006 год. по гр.д. № 1374/2003 год. на ВКС, ІІІ г.о. при аналогична хипотеза е прието, че основанието на чл. 325,ал.1,т.1 ГПК, не е налице доколкото работодателят е посочил друга дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2001 год., а не посочената от работника – 30.01.2001 год.В този случай обаче, при връчването на заповедта за прекратяване на трудовия договор, работничката е възразила писмено срещу посочената от работодателя дата. В настоящия случай ищцата не само че не е възразила, но е подписала заповедта, в която трудовото правоотношение е прекратено считано от 24.09.2010 год. , а не от 23.09.2010 год. , както е посочено от нея в молбата за прекратяване на трудовия договор..
Представените съдебни актове, макар и решения на ВКС, нямат задължителен характер, поради което същите по дефиниция не обосновават посочения от касатора критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Поради липса на противоречие при разрешаването на посочения от касатора правен въпрос, не е изпълнен и критерия по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Доколкото по поставения въпрос има съдебна практика и същата е правилна, не е налице и основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед на това, касационно обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62/09.06.2011 год. по гр.д. № 100/2011 год., на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: