О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 23.10. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4828/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез П. М. главен инспектор-юрист към ТД на КОНПИ, [населено място] против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 76/28.03.2013 г., постановено по гр. д. № 552/2012 г. в частта, с която е отменено частично решение на Габровски окръжен съд № 194/18.06.2012 г. по гр. д. № 192/2010 г., с което частично е оставен без уважение иска на КОНПИ срещу К. Б. Ц. в качеството й на наследник на П. К. П..
Счита се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл неправилно в резултат на становище по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със закона като цяло, а именно: Върху кого е тежестта на доказване на действително полученото имущество от наследник в хипотезата на чл. 5 от ЗОПДИППД. Неправилно, според касатора, въззивният съд е приел, че в посочената хипотеза тежестта за доказване положителния факт на получаването на имущество от наследника е на КОНПИ. Счита, че произнасянето по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение е обжалвано и от ответник К. Б. Ц. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат Т. М., в частта, с която е отменено частично решение на Габровски окръжен съд № 194/18.06.2012 г. по гр. д. № 192/2010 г. и е постановено друго решение, с което частично е уважен иска на КОНПИ, предявен срещу К. Б. Ц. в качеството й на наследник на П. К. П..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулиран следния правен въпрос: Следва ли да се включва в понятието „придобито имущество” по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ получен от проверяваното лице наследствен недвижим имот, респ. равностойността му в пари от продажбата му, съответно тази равностойност в пари, ако е депозирана на влог в банка, счита ли се за разход на проверяваното лице, както и следва ли тази равностойност в пари да се отнема в производството по делото.
Отговор на касационната жалба на ответницата е подаден от КОНПИ чрез процесуалния представител П. М.. Жалбата на ответника е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Ответникът В. Й. В. не е изразил становище по жалбите.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението и по двете жалби.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и към двете жалби страните са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което в конкретния случай не е налице.
Основанието за допустимост на обжалването пред ВКС по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона с цел отстраняване на негова непълнота или неяснота; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага да се изостави едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго /т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В конкретния случай релевантни доводи във връзка с посочените изисквания не се съдържат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към двете жалби. Законовата уредба, касаеща поставените въпроси е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и във връзка с тези въпроси съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Изложението към жалбата на ответник К. Б. Ц. е обосновано с констатации относно фактическата обстановка по делото и правните изводи на въззивната инстанция с оглед изложените с касационната жалба оплаквания, касаещи правилността на решението по съществото на спора, което е ирелевантно в предварителното производство по селекция на жалбите от ВКС.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд № 76/28.03.2013 г., постановено по гр. д. № 552/2012 г. по касационни жалби на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и на ответника К. Б. Ц. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: