О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 03 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1011 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуалния си представител адв.Д., срещу решение от 12.07.2012г., постановено по в.гр.д.№520/2012г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 03.05.2012г. по гр.д.№437/2012г. на Радомирски районен съд за уважаване на предявения от Д. С. Р. срещу [община] иск за заплащане на сумата 5703,25лв. – неизплатено в пълен размер възнаграждение като заместник-председател на постоянна комисия в ОбС-Р. и на сумата 1530,22лв. – лихва за забавено плащане на главницата.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. С. Р., чрез процесуалния си представител адв.И., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. С. Р. срещу [община] искове за заплащане на сумата 5703,25лв., представляваща неизплатено в пълен размер възнаграждение като заместник-председател на Постоянната комисия „Е., работа с деца и младежта, спорт и туризъм” в Общински съвет – [населено място] и на сумата 1530,22лв. – лихва за забавено плащане на главницата.
От съдържанието на исковата молба, е видно, че Д. Р. претендира неизплатено възнаграждение за положен труд като заместник-председател на постоянна комисия на общинския съвет. По силата на избора /чл.18, ал.1 ЗМСМА/ общинският съветник изпълнява изборна длъжност и в съответствие с чл.34, ал.1 ЗМСМА и решение на общинския съвет, получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Р. е основал претенцията си на обстоятелствата, че възнаграждението на заместник-председател на постоянна комисия в Общински съвет – [населено място] е определено с решение №76 от 22.02.2008г., т.4 на Общински съвет – [населено място] – в размер на 49% от възнаграждението на председателя на съвета, което от своя страна е определено в размер на основното месечно трудово възнаграждение на кмета на общината /определено с решения на ОбС-Р. за процесния период/, платимо до 10-то число на следващия месец от кмета на общината от общинския бюджет. Не се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на кмета, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.203, ал.1 АПК, а се търси заплащане на дължимо възнаграждение за положен труд по изборна длъжност на общински съветник – за участие в постоянна комисия на общинския съвет.
По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение поради подсъдност на спора на административния съд. Във въззивното решение е цитирана актуална практика по чл. чл.63, ал.9 от Закона за съдебната власт – определение №58 от 26.07.2011г. на смесен петчленен състав, с което е разрешен спорът за подсъдност между ВКС и ВАС по дело за неизплатено възнаграждение като общински съветник. От значение за подсъдността е очертания с исковата молба предмет на иска, както е прието и с цитираното от касатора определение, а също и с определение №68 от 04.10.2011г. по адв.д.№30/2011г. на ВАС, 5чл.смесен състав.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2012г., постановено по в.гр.д.№520/2012г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: