Решение №1359 от по гр. дело №1171/1171 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
София, 19.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1171/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника Х. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. С. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-27/19.04.2011 г., постановено по гр. д. № 373/2011 г., с коeто е отменено решение на БРС № 1949/28.12.2010 г. по гр. д. № 6256/2010 г. в частта, с която ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], к-с „Лазур”, [жилищен адрес] ап. ляв е предоставено на съпругата и е отхвърлен насрещния иск на ответника за предоставяне на него семейното жилище, вместо което е постановено друго решение, с което е разпределено ползването на семейното жилище между бившите съпрузи, като на Х. И. Н. е предоставена западната спалня, а на М. К. Н. ЕГН [ЕГН]-дневната с общо ползване от двамата на кухня и сервизните помещения, при запазени права на пълнолетна дъщеря върху една стая от жилището. Решението е потвърдено в частта, с която е допуснат развод между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по взаимна вина и е постановено съпругата да носи предбрачното си име.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос относно ползването на семейното жилище, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при липса на съдебна практика, а именно: Следва ли съдът при решаване на въпроса за ползването на семейното жилище след развода да зачете липсата на спор между страните, че отношенията им са нетърпими или има право той да преценява това, с оглед на обстоятелствата по делото. Позовал се е и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въпросът за ползването на семейното жилище е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания на ППлВС № 12/71 г.
Ищцата М. К. А. е подала касационна жалба, приподписана от адвокат А. Н.. Въззивното решение е обжалвано в частта за ползването на семейното жилище и вината.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че спорът е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, цитирана в жалбата; неправилно е приложена задължителната практика на ВС /ППлВС № 12/1971 г./ и е налице необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 56 СК с оглед юриспруденциалното развитие на правото. Приложени са Р. № 1085/30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2007 г., ІІ г. о.; Р. № 546/2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2008 г., І г. о.; Р.272/9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2008 г., І г. о.; Р. № 20/24.03.1983 г. по гр. д. № 127/82 г., ОСГК; Р. № 1271/19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2007 г., ІV г. о.; ТР № ?.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК; Р. № 569/23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 791/2008 г., ІV г. о.; Р. № 370/24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2008 г., ІV г. о.; Р. № 12/4.02.1988 г. по гр. д. № 141/87 г., ОСГК; Р. № 693/7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2008 г., ІV г. о.; Р. № 744/16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2008 г., ІІІ г. о.; Р. № 1457/12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 517/2008 г., V г. о.; Р. № 978/14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3527/2007 г., І г. о.; Р. № 772/27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2008 г., ІІІ г. о.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка и правните изводи на съда, с които е възприет извода за взаимна вина и у двамата съпрузи за разстройството на брачните отношения с препращане към мотивите на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е счел необоснован правния извод на районния съд ползването на семейното жилище да се предостави на жената. Счел е, че ползването на семейното жилище следва да се разпредели на двамата бивши съпрузи. В тази връзка съдът е посочил, че не е установено по делото отношенията между тях да са нетърпими и да не позволяват общо съжителство. Определил е ответникът да ползва западната спалня, ищцата дневната, при общо ползване от двамата на кухнята и сервизните помещения при запазени права на пълнолетната им дъщеря върху една стая от жилището.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта относно ползването на семейното жилище след развода на страните в аспект на наличието на техническа възможност за разпределяне ползването на семейното жилище и от двамата бивши съпрузи, решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС по П. № 12/1971 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-27/19.04.2011 г. по гр. д. № 373/2011 г. в частта, с която е разпределено ползването на семейното жилище, представляващо тристаен апартамент в [населено място], к-с „Лазур”, [жилищен адрес] ап. ляв, като е предоставено на Х. И. Н. ЕГН [ЕГН] западната спалня, а на М. К. Н. ЕГН [ЕГН] – дневната, като двамата ползват общо кухнята и сервизникте помещения.
УКАЗВА на Х. И. Н. и М. К. Н. да представят по делото доказателства за заплатена от тях по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер по 25.00 лв. всеки един от тях в едноседмичен срок от получаване на съобщение, след което делото да се докладва на Председателя на Върховния касационен съд на РБ, за насрочване. В противен случай касационните жалби ще се върнат.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top