О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
гр. София, 06.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1172 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 29.04.2011г., постановено по в.гр.д. №10514/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решението от 15.03.2010г. по гр.д.№21592/2009г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Г. В. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение са уважени предявените от Г. В. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
По поставения от касатора въпрос: „има ли право законният представител да упълномощава трето лице, назначено на ръководна длъжност в дружеството-работодател, чрез надлежно издадено и заверено пълномощно, във връзка с прекратяване на трудовите договори със служители, назначени при същия работодател” неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, след като въпросът е разрешен с постановено по реда на чл.290 от ГПК, цитирано в обжалвания акт решение №357 от 03.05.2010г. по гр.д.№1138/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което е даден отрицателен отговор на въпроса за допустимостта за делегиране на работодателска правоспособност на лица извън кръга представляващи дружеството лица, когато същите представляват по силата на вътрешен регламент и изрично овластяване от органите на управление на търговското дружество да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 от КТ.
По поставения въпрос: „времето, през което служителят на трудов договор не е полагал труд поради прекратяване на договора и в същото време е налице един висящ съдебен процес по иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, включва ли се в срока за изпитване по трудов договор или не се включва, в случай, че уволнението е обявено за незаконно и е постановено възстановяване на служителя на досегашната му работа, на която е бил назначен преди уволнението”, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от КТ. Материалният закон не е непълен, неясен или противоречив, и е формирана пракитка по приложението му, изразена в решение № 425 от 28.04.1999 г., III г. о. на ВКС, решение № 749 от 16.06.2000 г., III г. о. на ВКС, че във времето, в което тече срокът за изпитване, работникът трябва реално да изпълнява трудовите си функции и в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът по каквито и да е уважителни причини не е изпълнявал работата си. Посочената практика не се нуждае от осъвременяване, нито има нужда от изоставянето й.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да е извършил такива за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.04.2011г., постановено по в.гр.д. №10514/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: