О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486
София, 30.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1228/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. В. от [населено място] чрез адв. М. М. срещу решение № 163/18.05.2011 год. по гр.д. № 1230/2010 год. на Окръжен съд, [населено място] , с което след като е отменено решение № 184/29.10.2010 год. на Свищовския районен съд по гр.д. № 171/2010 год. е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавно горско стопанство [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ и чл. 221,ал.2 КТ за признаване на уволнението му обективирано със Заповед №1/04.01.2010 год. на директора на Д. за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ горски надзирател” към Д. С., за присъждане на обезщетение в размер на 565,46 лв. като разлика между получаването от него Б. преди уволнението и по- нископлатената работа за периода от 27.04.2010 год. до 04.07.2010 год., както и за присъждане на сумата от 449, 90 лв. представляваща удържано обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение поради дисциплинарното уволнение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Счита, че въззивният съд, позовавайки се единствено на показанията на св. М., необосновано е направил извод, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ да поиска обяснения от работника за всички дисциплинарни нарушения, за които му е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение”.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Държавно горско стопанство [населено място], чрез адв. Хр. И., оспорва както наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, така и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. Посочен е въпросът: „Следва ли да се счита, че работодателят Д. – С. е спазил процедурата по чл. 193 КТ като преди да наложи уволнението е изслушал работника?” Така формулирания въпрос няма характер на правен въпрос в очертания по- горе смисъл, доколкото има фактически характер и отговорът му зависи от събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.
Останалите наведени в изложението доводи имат характер на касационни оплаквания за неправилност на решенето поради необоснованост, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждането на посочения от касатора критерий за допустимост по чл.280,ал.1,т.1 ГПК както и представените с касационната жалба решения на ВКС.
С оглед на изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавно горско стопанство [населено място] направените в производството разноски в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163/18.05.2011 год. по гр.д. № 1230/2010 год. на Окръжен съд, [населено място].
ОСЪЖДА К. М. В. от [населено място] да заплати на Държавно горско стопанство [населено място] направените в производството разноски в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: