О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 16.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1758 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 06.06.2011г. по гр.д.№4796/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.12.2010г. по гр.д.№47500/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от И. М. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че e налице основаниe по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. М. М. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. М. М.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник продажби” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на 5084,99лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по въпросите: „не представлява ли недопустимо игнориране действието на нормите на чл.154, ал.1, чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК незачитането от страна на съда на материалната доказателствена сила на събрани по делото писмени доказателства – частни свидетелстващи документи, изходящи и подписани от ищцата, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си факти, едновременно когато те са подкрепени и от останалите обстоятелства по делото” и „ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да ги обсъди с останали събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Така поставените въпроси не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно, въззивният съд е отчел наличие на признания на служителката, но е приел, че липсват други данни за нарушението и извършването му преди да са изтекли сроковете по чл.194 КТ, и затова дисциплинарното уволнение е незаконно. С приложените съдебни решения не е разрешен въпрос по приложението на чл.194 КТ, на чието разрешаване въззивният съд е основал решението си. Правилността на изводите на въззивния съд не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2011г. по гр.д.№4796/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: