О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 524
София, 10 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 53/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Б., чрез адв. Н. С. срещу решение №1996/14.10.2013 год. по гр.д. № 2975/2013 год. на Варненския окръжен съд, ГК, 4-ти състав , с което след като е отменено постановеното първоинстанционно решение, е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от И. Б. против „Л. регистър ЕМЕА клон”, [населено място] иск за сумата 12088,18 лв., съставляваща размера на претендирано като неизплатено допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от м.10.2009 год. до м.10.2012 год. / вкл./
С касационната жалба се правят оплаквания неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. регистър ЕМЕА клон”, [населено място], чрез адв. И. К. оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
В представеното по делото Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос : Противоречи ли на императивна законова разпоредба уговорка в трудовия договор, според която се договаря брутното трудово възнаграждение вместо основна заплата и задължителни допълнителни трудови възнаграждения?
При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая формулираният от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане на въззивното решение и с оглед на това не е обусловил решаването на делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че претендираното като неплатено допълнително трудово възнаграждение е било включено в договореното брутно трудово възнаграждение и е било редовно изплащано. С оглед тази фактическа констатация съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Доколкото посоченият въпрос не е правен въпрос в посочения смисъл, липсва основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал по никакъв начин посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Разноски от ответника не се претендират и няма данни да са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1996/14.10.2013 год. по гр.д. № 2975/2013 год на Варненския окръжен съд, ГК, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: