О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 15.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №732 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. Г. от [населено място], срещу решение от 27.01.2012г., постановено по гр.д.№828/2007г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2006г. по гр.д.№1355/2000г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Т. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от К. Т. С. срещу С. А. Г. иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН за установяване, че саморъчното завещание от 22.03.1999г. на З. И. Г. е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя.
В изложението, за да обоснове допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че въпросът: „при разногласие на вещите лица без да обсъжда свидетелските показания, съдът може ли да вземе становище по разногласието или следва да назначи други вещи лица от по-висок ранг и съдът може ли да приеме заключението без да обсъди свидетелските показания, когато няма други доказателства в тази насока” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като доказателствено средство, заключението на вещото лице се оценява от съда заедно с другите доказателства по делото – чл.202 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че събраните свидетелски показания не са относими към спора, като е изложил съображенията си за това. Правилността на извода на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Поради това въпросът, така както е поставен от касатора, не е относим към конкретния случай. Отделно от това, разпоредбата на чл.203 ГПК не е неясна, противоречива или непълна, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Когато заключението на експертизата е изготвено в състав от повече от едно лица и между тях е налице разногласие, като всяка група излага свои отделни мнения /напр. при тричленен състав на експертизата всяко едно от вещите лица дава самостоятелно заключение и няма две от тях, които да са на едно мнение или съществуват такива разногласия между тях, по които съдът не може да вземе становище/, съдът изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица – чл.203 ГПК. С решение №1318 от 16.03.2009г. по гр.д.№5641/2007г. на ВКС, ІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че ако по делото има приети няколко експертизи /било повече от една единични или разширени, било и единична и разширена/ по едни и същи задачи, в които се съдържат различни и противоречиви становища на вещите лица, в решението си съдът трябва да изложи правни съображения кое от заключенията възприема и защо. В случая по делото са приети заключенията на две единични графологични експертизи и две тройни експертизи, извършени от други вещи лица, като въззивният съд е изложил съображенията си защо възприема становището на мнозинството от вещите лица по тройната експертиза, в съответствие със създадената съдебна практика по приложението на чл.203 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса: „след като ищеца, който атакува завещателно разпореждане, не е от кръга на законните наследници и е налице висящ спор за нищожност на завещанието, от което ищецът иска да черпи права, налице ли е активна процесуално и материално правна легитимация, както и правен интерес от водене на иска, след като се окаже, че е чужда на това правоотношение и следва ли настоящото производство да бъде спряно по реда на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК”. По поставения въпрос има формирана съдебна практика, изразена в постановено по настоящия спор определение №232 от 28.04.2011г. по ч.гр.д.№657/2010г. на ВКС, ІІІг.о., която не се нуждае от промяна. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК / чл.182, ал.1, б.”г” ГПК-отм./ производството се спира, когато пред същия или друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Прието е, че правен интерес от предявяване на установителен иск е винаги налице когато се оспорва съществуването на дадено правоотношение. Такова оспорване жалбоподателката е заявила и това е достатъчно да обуслови правеният й интерес от иска за обявяване недействителност на завещанието, съставено в полза на ответника. Основанието за спиране е налице, тогава когато между двете дела съществува връзка на обусловеност. В случая преюдициалност не е налице, тъй като разрешаването на спора относно действителността на завещателното разпореждане в полза на ищцата не е обуславящо спрямо иска за нищожност на завещателното разпореждане в полза на ответника, защото всеки от ищците по двете дела има правен интерес да установи, че е нищожно завещанието, съставено в полза на другия и в този смисъл решението по едното дело не е обуславящо за другото. Това произтича от крайния изход по всяко едно от делата. Уважаването или отхвърлянето на иска по едното дело не ще има значение за правилното решаване на другото дело. При уважаване на исковете по двете дела съставените в полза на С. и Г. завещателни разпореждания ще бъдат недействителни, а при отхвърлянето им ще намерят приложение разпоредбите на Закона за наследство относно валидността на предходното завещание.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация претендира разноски, но не е представил доказателства за извършване на разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2012г., постановено по гр.д.№828/2007г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: