3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място] 24.02. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №725 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Я. К. от [населено място], срещу решение от 09.02.2011г., постановено по гр.д.№6244/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.03.2010г. по гр.д.№10037/2006г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 /сочи се ТР №1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС с доводи за недопустимост на въззивното решение/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. Я. К. срещу Министерски съвет искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет на Република България, тъй като през периода от 01.08.1997г. до 26.07.2000г. държавният орган – МС не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.2 от ЗНСНЗ да издаде правилник, с който да определи реда за атестиране на научните работници, и това е довело до неосъществена научна атестация и неполучаване на научно звание „старши научен сътрудник втора степен” в Института по български език при Б..
Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за противоправно бездействие, тъй като МС е приел Правилник за приложението на Закона за научните степени и звания – обн. ДВ, бр.63/1972г., който е действал през процесния период и е отменен през 2010г. – ДВ, бр.75 и в чиято глава четвърта е уредено произвоство за даване на научни степени и звания. Отделно от това е прието, че и успешното атестиране не е гаранция, че въззивникът би се класирал на евентуален конкурс и така да придобие званието „стар ши научен сътрудник втора степен”.
Касаторът неоснователно сочи, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като счита, че първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск. Препраща към касационната жалба, в която излага доводи за неправилност на въззивното решение, излагайки доводи, че изводите на въззивния съд за неоснователност на жалбата сочат, че искът не е разгледан така както е предявен – т.е. изразено е несъгласие с изводите на съда. Изложените доводи не сочат на недопустимост на решението, поради което неоснователно се иска допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на решението.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос: „допустимо ли е неиздаден от МС правилник по прилагане на ЗВСВЗ в частта му атестация на научните кадри съдът да постанови, че за атестирането се използва друг правилник, който не е уредил нищо от материята за атестиране”, е от значение за правилността на обжалваното решение. К. съд, упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая самия правен въпрос е формулиран като въпрос от значение за правилността на въззивното решение. Т.е. с поставения правен въпрос се иска да се извърши преценка за правилност на въззивното решение. Такава преценка не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване – в закрито съдебно заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основаните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Затова материалноправният или процесуалноправен въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационно обжалване, не трябва да е от значение за правилността на обжалваното решение.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.2011г., постановено по гр.д.№6244/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: