Определение №159 от 28.2.2013 по ч.пр. дело №40/40 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 28.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 40 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Г. и Ю. М. М. срещу определение на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение от 02.11.2012 г., постановено по гр. д. № 744/2012 г., с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадена от жалбоподателите касационна жалба вх. № А897/27.07.2012 год. срещу въззивно решение, постановено на 22.06.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г. на Окръжен съд-Монтана.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
За ответника по частната жалба К. С. Г. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е приел, че цената на предявения по делото иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е под 5 000 лева. Цената на иска е определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК въз основа на данъчна оценка на недвижимия имот и доколкото искът за собственост е за реална част от недвижим имот, то цената му е определена върху данъчната оценка на тази реална част от площта на имота, за която е потърсена защита по съдебен ред. В случая данъчната оценка за целия недвижим имот е 2 430 лева, е за спорната реална част от имота е 81.24 лева, следователно и двете суми са под 5 000 лева.
При това положение и с оглед на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ постановеното по гр. д. № 111/2012 г. по описа на Окръжен съд-Монтана въззивно решение правилно е прието, че не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение от 02.11.2012 г., постановено по гр. д. № 744/2012 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадена от М. И. Г. и Ю. М. М. касационна жалба вх. № А897/27.07.2012 г. срещу въззивно решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г. на Окръжен съд-Монтана касационна жалба вх. № А897 от 27.07.2012 год.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top