О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 11.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №464 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. Т. и Я. Д. Т., двамата от [населено място], срещу решение от 17.11.2011г., постановено по в.гр.д.№867/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.04.2011г. по гр.д.№ 1112/2009г. на Старозагорски окръжен съд, за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от [фирма] срещу Н. К. Т. и Я. Д. Т. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 61884лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот на ищеца в землището на [населено място] за периода 14.06.2005г.-01.12.2008г. вкл., ведно със законната лихва.
Поставените от касатора въпроси: „дължи ли добросъвестният подобрител, отстранен принудително от имота в следствие на уважен срещу него иск по чл.108 ЗС, обезщетение по чл.59 ЗЗД на собственика, за това, че след въвода в имота въпреки изричната покана от собственика не е отстранил направените от него неотделяеми подобрения, и за това, че е направено искане от подобрителя за признаване на право на задържане върху тези подобрения срещу владеещия ги собственик” и „представлява ли оставането на подобренията в имота след въвода на собственика въпреки поканата му те да се отстранят и простото искане за признаване на право на задържане върху тях срещу владеещия ги собственик /т.е. на вече преклудирано право/, направено в исковия процес срещу последния за присъждане на стойността им, ползване на имота от страна на отстранения подобрител, за което той да дължи обезщетение на собственика по чл.59 ЗЗД за периода от деня на въвода насетне” са неотносими към конкретния спор. С влязло в сила решение е отхвърлен предявения от Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.72 ЗС по съображения, че оградата, построена от тях вътре в имота не представлява подобрение на имота, защото не е увеличава стойността му, тъй като се намира в средата на имота и пречи на ползването му по предназначение – паркинг. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е в противоречие с решение №335 от 28.07.2010г. по гр.д.№660/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че по иска по чл.59 ЗЗД трябва да бъде доказано, че упражняващият право на задържане подобрител не просто фактически е държал имота, но го е и ползвал за свои нужди, което му е спестило разходи за наемане на друг подобен имот за негови нужди. На Т. не е признато право на задържане. Освен това по спора Т. са заявили чрез процесуалния си представител адв.М., че не оспорват твърденията на [фирма], че са ползвали земята около търговския обект до построената от тях ограда за зареждане на търговския обект, както и че ползват една част от терена за автотехническа работилница, поради което като безспорни по делото не са събирани ангажираните от [фирма] гласни доказателства за тези обстоятелства. Представените определения по чл.288 ГПК не съставляват доказателства за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доводите за решаване на спора при незачитане на силата на присъдено нещо на решения по други спорове между страните, не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 17.11.2011г., постановено по в.гр.д.№867/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: