О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 18 март 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1039 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], срещу решение от 18.04.2012г., постановено по в.гр.д.№128/2012г. на Хасковски окръжен съд, с която е потвърдено решение от 19.12.2011г., постановено по гр.д.№2719/2011г. на Хасковски районен съд за уважаване на предявения от Р. А. О. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. А. О. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Р. А. О. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 3500лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 НК, за което е оправдан.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че въпросът за изискуемата се причинно-следствена връзка между вредите и воденото наказателно производство, е разрешен с въззивното решение в противоречие с ТР №3/2005г. на ОСГК, ВКС, т.3 и т.11. С въззивното решение е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа противоречие с ТР №3/2005г. на ОСГК, ВКС. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с ТР №1 от 04.01.2001г. ОСГК, ВКС, т.19. Въззивният съд е преценил, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и проведеното срещу него наказателното преследване, което е приключило с оправдаването му. Правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а в производството по разглеждане на касационната жалба – чл.290 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД от въззивния съд и се иска посочване на единен критерий по отношение на всички пострадали от незаконно обвинение в престъпление, за което са оправдани. Както се посочи, правилността на въззивното решение не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. По въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД има съдебна практика, включително и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.04.2012г., постановено по в.гр.д.№128/2012г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: