1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
[населено място], 29.09.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №481 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Николай Г. С. от[населено място], Софийска обл., срещу решение от 04.12.2009г., постановено по гр.д.№745/2009г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.03.2009г., постановено по гр.д.№112/2008г. на Районен съд –[населено място] за уважаване на предявения от В. Б. П. от[населено място], иск с правно основание чл.45 от ЗЗД до размер на 8300лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Б. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Николай Г. С. да заплати на В. Б. П. сумата 8300лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане на 19.08.2006г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от същата дата до окончателното изплащане на сумата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Николай Г. С., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложени решения, с които счита, че определеното като справедливо обезщетение е под определеното по настоящото дело за идентични увреди на здравето. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по релевирания въпрос за справедливия размер на присъжданите обезщетения идентични по степента и вида си телесни повреди. По приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложи и доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.12.2009г., постановено по гр.д.№745/2009г. на С. окръжен съд, по касационна жалба на Н. Г. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: