О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 01 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1355 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. П., чрез процесуалния си представител адв.А., срещу решение от 11.07.2012г., постановено по гр.д.№281/2012г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2012г. по гр.д.№1567/2011г. на Дупнишки окръжен съд, за отхвърляне на предявените от Т. Г. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. Г. П. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №5-89 от 05.05.2011г.; за възстановяване на заеманата длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят П. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: „следва ли да носи дисциплинарна отговорност работник или служител за неизпълнение на задълженията, вменени му с длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност или с друг вътрешноведомствен акт, когато е безспорно установено, че неизпълнението на тези задължения се дължи на причини, извън неговата воля и той е бил във фактическа невъзможност да изпълни тези задължения”. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е относим към установената по делото фактическа обстановка, а към друга фактическа обстановка – „неизпълнението на задълженията се дължи на причини, извън неговата воля и той е бил във фактическа невъзможност да изпълни тези задължения” – каквато фактическа обстановка не е установена по делото. Поради това поставеният правен въпрос не е обусловил изводите на съда по конкретното дело и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че с въззивното решение е в противоречие с решение №72 от 28.02.2007г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че дисциплинарното уволнение трябва да съответства на нарушението съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ като се съобразят тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. С възивното решение не е прието нещо различно по приложението на чл.189, ал.1 КТ, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие с посочената практика на ВКС. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа и наличие на противоречива съдебна практика – решения на СГС – по приложението на чл.189, ал.1 КТ, но не представя доказателства за наличието на такава практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – липсват данни, че представените съдебни решения са влезли в законна сила.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2012г., постановено по гр.д.№281/2012г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: