2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
[населено място], 14.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №575 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. К. и Л. М. К., двамата от[населено място], срещу решение от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№2446/2009г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№2758/2008г. на П. районен съд за уважаване на предявените от Етажната собственост на сградата на Т.”Г.” в[населено място], искове с правно основание чл.41 от ЗС и чл.86, ал1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Етажната собственост на сградата на Т.”Г.” в[населено място], не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Етажната собственост на сградата на Т.”Г.” в[населено място], иск с правно основание чл.41 от ЗС за заплащане на сумата 1932,84лв., представляваща припадащата се на Д. П. К. и Л. М. К. част от разноските за управление, поддръжка и консумативи на общите части на сградата за периода м. юли 2007г.- м.септември 2008г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗС.
Релевирани са от касаторите следните правни въпроси, разрешени с въззивното решение: намира ли приложение разпоредбата на чл.9, ал.1 от ПУРНЕС/отм./ за неработещи магазини, а в случай, че не намира приложение – как се формират разходите за такива помещения. Касаторите считат, че посочените въпроси са от значение за гочното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по релевираните въпроси има установена съдебна практика, изразена в решение №336 от 16.06.2009г. по гр.д.№1416/2008г. на ВКС, ІІг.о., която не се нуждае от промяна, и в съответствие с която е постановено въззивното решение. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от ПУРНЕС /отм./, според която необходимите разноски се разпределят според броя на обитателите, които ги ползват не по-малко от един месец, се отнася за етажна собственост, в която съответният обект се ползва за жилищни нужди. Когато отделните обекти в етажната собственост са търговски, както в разглеждания случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.6 от ПУРНЕС /отм./, според която ползвателите поемат част от необходимите разноски, съответстващи на стойността на помещенията /чл.40 от ЗС/, т.е. на дела в общите части, принадлежащи към съответния обект, по какъвто начин са разпределени разходите с решението на общото събрание на ЕС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№2446/2009г. на П. окръжен съд, по касационна жалба на Д. П. К. и Л. М. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: