О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 01.06.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1632 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д. от [населено място], приподписана от адв.К., срещу решение от 06.07.2010г., постановено по гр.д. №1936/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.11.2008г. по гр.д.№16273/2000г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Институт по електроника при Б.
оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. С. Д. срещу Институт по електроника при Б. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Д. Д., извършено със заповед №69 от 22.06.2000г. на основание чл.325, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „физик” в лаборатория „Емисионна електроника” към Институт по електроника при Б. и за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
С въззивното решение е прието, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл. 325, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът неоснователно сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставен въпрос за приложението на чл.109, ал.1 ГПК/отм./, без да представя доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за въприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В този смисъл са съображенията по т.2 на ТР№1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси по приложение на посочени от касатора правни норми и правни въпроси, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на съда по конкретното дело, по което не е разгледан иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ, а е зачетена задължителната за съда и страните сила на влязлото в сила решение по спор по чл.74, ал.4 КТ за недействителността на сключения трудов договор по отношение клаузата за срока, с което решение искът на Д. Д. е отхвърлен като неоснователен.
По въпроса: „законът позволява си след сигнал за престъпление от общ характер подалият сигнала да бъде уволнен непосредствено след като е внесъл сигнала” не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като има формирана съдебна практика, изразена в решение №401/2004г. по гр.д.№1407/2002г. на ВС, ІІІг.о./, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение, че прекратяването на срочния трудов договор за определено време настъпва по чл.325, т.3 КТ с изтичане на уговорения срок като юридическо събитие, за настъпването на което страните знаят още при сключването на трудовия договор, а не от заповедта за прекратяване на договор по чл.325, т.3 КТ Със заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.3 КТ само се констатира прекратяването на договора поради изтичане на уговореното време, а не се извършва самото прекратяване. Тази заповед има констативно, а не конститутивно правно действие. Поставен е и въпрос за приложението на чл.2 ГПК по отношение на искания на жалбоподателя, направени във връзка с твърдения за подаден от него сигнал за престъпления от общ характер. Д. е за допуснато процесуално нарушение и не е относим към достъпа за касационно обжалване. Отделно, поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело предвид изложеното относно предходния поставен въпрос, във връзка с който са направени исканията.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за неправилност на решението, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.07.2010г., постановено по гр.д. №1936/2009г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: