О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 854
София, 15 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2710/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] чрез адв. Б. Ж. срещу решение № 183/30.10.2012 год. , постановено по гр.д. № 436/2012 год. на Апелативен съд [населено място], в частта в която след като е отменено решението на Окръжен съд [населено място] постановено по гр.д. № 587/2011 год. е постановено ново решение, с което [фирма] , е осъден да заплати на Н. Ж. Ж. от [населено място] сумата от 210 617,22 лв. на осн. чл. 55,ал.1, предл.3 ЗЗД поради отпаднало основание по развален договор за изработка, ведно със законната лихва от предявяването на иска 12.08.2011 год. до окончателното изплащане , както и сумата 3 754 лв.. обезщетение за забава в плащането на горното задължение за периода 02.06.2011 год. до датата на предявяване на иска 12.08.2011 год. , както и разноски за двете инстанции в размер на 19 345,48 лв.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал. ,т.1 ГПК
Ответникът по касация Н. Ж. Ж. чрез адв. Б. К. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Изразява становище, че касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК, а именно:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая първото кумулативно изискване на закона не е изпълнено:.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че съществения процесуален въпрос е „във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства , възражения и доводи на страните при постановяване на решението, който е обусловил решението и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, приета по реда на чл. 290 ГПК.”
. В тази връзка посочва, че въззивният съд не е обсъдил направеното от него възражение, че ищецът е неизправна страна по процесния договор, доколкото не е заплатил изцяло покупната цена и като неизправна страна не може да разваля извънсъдебно договора в каквато и да било негова част, както и възражението по чл. 90 ЗЗД и доводът , че ищецът не е доказал , че изпълнението е станало за него безполезно.
По този въпрос счита, че решението е постановено в противоречие с ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и Решение № 37/29.03.2012 год. на ВКС по гр.д. № 241/2011 год. на І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Поставят се и следните материалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е по пътя на тълкуването по чл. 20 ЗЗД съвпадащите волеизявления за съгласие между страните относно цената , на която се продава даден имот, да бъдат променяни, така че след тълкуването договорът за продажба да остане да действа при различна от договорената от страните цена, за каквато продавачът не е изразявал съгласие да прехвърля собствеността без промяна на обема от права , които продавачът прехвърля чрез продажба на купувача.
2. Допустимо ли е по пътя на тълкуването насрещните изявления на страните отразяващи ясно и недвусмислено тяхно съгласие по съществените елементи на договора за продажба , да бъдат променяни относно основанието , на което се дължи част от покупната цена , като се приеме, че част от покупната цена се дължи като отделна престация за задължението на продавача да предаде владението върху продавания имот в даден вид.
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 81/07.07.2009 год. на ВКС по т.д. №761/2008 год. на ТК І т.о. и Решение № 167/26.01.2012 год. на ВКС по т.д. №666/2010 год. ТК, І т.о.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното:
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос на практика съставлява твърдение за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото от въззивният съд , което може да се разгледа като касационно оплакване по чл. 281,т.3 ГПК в евентуално производство по чл. 290 ГПК ,в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Определението по чл. 288 ГПК , с което е допуснато касационно обжалване по такъв въпрос/макар и формулиран по различен начин/ не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Нямат характер на правни въпроси и посочените „материалноправни въпроси” . Последното е така, доколкото отговорът на същите преминава през преценка на фактически обстоятелства по конкретното дело, което им придава фактически, а не правен характер.
Освен това същите са предпоставени от фактически и оценъчни твърдения на касатора, които не съвпадат с приетото от въззивната инстанция. И двата въпроса изхождат от твърдението че между страните съществува единствено договор за покупко – продажба на процесните обекти , докато въззивното решение се основава на разбирането , че договорът между страните включва освен договор за покупко- продажба и такъв за извършване на СМР.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това когато такъв въпрос не е формулиран е налице достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска .
С оглед изхода от делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
Мотивирана от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183/30.10.2012 год. , постановено по гр.д. № 436/2012 год. на Апелативен съд [населено място], в частта в която след като е отменено решението на Окръжен съд [населено място], постановено по гр.д. № 587/2011 год., е постановено ново решение, с което [фирма] , е осъден да заплати на Н. Ж. Ж. от [населено място] сумата от 210 617,22 лв. на осн. чл. 55,ал.1, предл.3 ЗЗД поради отпаднало основание по развален договор за изработка, ведно със законната лихва от предявяването на иска 12.08.2011 год. до окончателното изплащане , както и сумата 3 754 лв.. обезщетение за забава в плащането на горното задължение за периода 02.06.2011 год. до датата на предявяване на иска 12.08.2011 год. , както и разноски за двете инстанции в размер на 19 345,48 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. Ж. Ж. от [населено място] разноски в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: