О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1273
София, 15.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 766/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. от [населено място] , обл. П. , чрез адв. В. Г. срещу решение № 510/28.03.2012 год. по в. гр.д. № 50/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което след като е отменено решение № 102/02.11.2011 год. по гр.д. № 285/2011 год. , е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу М. К. К. иск с пр. осн. чл. 59 ,ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между бащата и детето И. Г. С..
Ответницата по касация , М. К. К., чрез адв. Д. А. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че по делото не е установено наличие на съществена промяна в обстоятелствата, която да обоснове и промяна в режима на лични отношения между детето и бащата /промяна на възрастта, промяна в статуса на родителя при когото детето живее и пр. /. Не е установено също така , че исканата промяна в режима е в интерес на детето – същото е все още в една ниска възраст / 6 год./ и смяната на обстановката за едно- две денонощия в месеца би било стресиращо за него.
При тези основни изводи на въззивният съд, обусловили изхода на делото , касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.Следва ли съдът да промени режима на лични отношения на бащата с детето , при положение , че първоначално определения режим понастоящем е нерационален , тъй като към момента на неговото определяне детето е било на малка възраст и не е могло да се обгрижва само, а към настоящия момент е в състояние само да се облича, обува, храни и да взема самостоятелни решения по редица битови проблеми.
2. Следва ли съдът да промени режима на лични отношения на бащата с детето , ако тази промяна е в интерес на детето с оглед по- близки отношения родител- дете?
3. При наличие на отчужденост в определена степен, дължаща се на виновното поведение на другия родител и създаването от него пречки при осъществяване на нормални контакти с другия родител, следва ли да бъде определен един по- широк режим на лични отношения.
По отношение на тези въпроси касаторът счита, че са изпълнени критериите на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – в обжалваното решение същите са постановени в противоречие със задължителна практика на ВС- ППВС №1/74 год. и се решават противоречиво от съдилищата . В тази връзка се позовава на решение от 16.06.2011 год. , постановено по гр.д. № 1272/2011 год. на Софийски градски съд .
Така формулираните въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК – да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и да са обусловили изхода на делото. Формулирани по посочения начин въпросите са предпоставени и включват твърдения на касатора , които не с установени в процеса – за нерационалност на досегашния режим на лични отношения, за това, че исканата промяна в режима е в интерес на детето , за създадени пречки от страна на другия родител за осъществяване на режима на лични контакти между бащата и детето.
По отношение на формулирания процесуалноправен въпрос – Следва ли съдът да посочи в мотивите си поради какви причини – фактически и правни не възприема становището, изложено в социалния доклад по делото и се произнася в разрез с препоръките в доклада, касаторът не е обосновал посочения от него критерий на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед горното не са налице условията за допустимост на касационното обжалване , изискващи комулативно формулирането на правен въпрос и обосноваване на поне едно от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК .
С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и доколкото е поискано касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 510/28.03.2012 год. по в. гр.д. № 50/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Г. И. С. да заплати на М. К. К. направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: