О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 955
София, 04.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 8/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 235 от 13.07.2011 год., постановено по гр.д. № 270/2011 год. на Великотърновския окръжен съд, с което след като частично е отменено решение № 65/29.01.2009 год. по гр.д. №1030/2008 год. на Великотърновския районен съд, е постановено ново решение , с което е развален договора , сключен на 15.11.1971 с НА № 46, т.3, нот. д. №1477/1972 год. по описа на Районен съд [населено място], с който Г. Х. Н. и С. И. Н. са прехвърлили на И. Г. И. правото на собственост върху описания в него недвижим имот, находящ се в гр. В. Т. , [улица] срещу труда грижите и средствата , които купувачката е вложила и положила до сега за гледането на прехвърлячите и поддържането на домакинството и срещу задължението на същата да се грижи за цялостната издръжка и гледане на продавачите докато са живи като продавачите се запазват правото на ползване и обитаване до края на живота си върху пристройката находяща се в долния двор на продаваемия имот, за 12 420/24 000 ид. части , което е равно на 3 105/6 000 ид. части.
Оставено е в сила решението в останалата обжалвана част, с в която предявеният иск по чл. 87,ал.3 ЗЗД е отхвърлен за останалите ид. части от имота.
Решението в частта, в която предявеният иск за разваляне на договора е уважен за 6 000/24 000 ид. части от имота, се обжалва от ответниците И. Г. И. и С. С. И. и двамата от [населено място]. Изразяват становище, че съдът неправилно е определил частта, в която договорът следва да бъде развален.
Представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Г. Х. Н. от [населено място] , общ. В. Т. на практика обжалва решението в частта, в която предявеният от него иск за развалянето на договора, е отхвърлен за част от имота.
Моли същото да бъде отменено. Също представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
И двете страни не са изразили становище за наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и основателността на жалбата на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Въпреки формалното изпълнение на задължението за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване и по двете касационни жалби, не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
При въведената факултативност на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280 ГПК и задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. на О. на ВКС по тълкувателно дело №1/2009 год., жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии / основания за допустимост/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени и от двамата касатори . Представените от тях изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване липсва формулиран правен въпрос като същите съдържат само оплаквания за неправилност на въззивното решение в съответните части .
Тези оплаквания могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в предварителното производство по допустимост на касационното обжалване, каквото е настоящото.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не може да се коментира посочените от касатора Г. Х. Н. основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК , както и представеното ТР №30/81 год. на ОСГК на ВС на РБ. Наличието на сочените основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване, може да се преценява единствено във връзка с конкретно формулиран правен въпрос.
Същевременно касаторите И. Г. И. и С. С. И., не са визирали и обосновали допълнителни основания / критерий/ за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения , не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 13.07.2011 год., постановено по гр.д. № 270/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: