О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 327
София, 18.03., 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. М. Р.-Ф. чрез адвокат А. Д. против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 443/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 595/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Плевенски районен съд, постановено на 16.04.2010 г. по гр. д. № 6407/2009 г., с което на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ Ц. М. Р.-Ф. е осъдена да заплати в полза на МБАЛ [фирма], [населено място] сумата 8 280.59 лв., представляваща направени по обучението на ответницата разходи във връзка с договор за повишаване на квалификацията на висшите медицински кадри в МБАЛ [фирма], [населено място] № 3/10.04.2003 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 172.00 лв..
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че идентични казуси са решавани противоречиво от съдилищата, за установяване на което е приложено съдебно решение на ОС-Кърджали № 13/23.02.2009 г. по гр. д. № 304/2008 г. Позовал се е и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните материалноправни въпроси: относно приложимите общи правила на договора, сключен на основание чл. 234 КТ, когато изпълнението на насрещната престация от страна на изпълнителя е отложена във времето-след настъпване на едно бъдещо събитие /в случая-придобиване на специалност/, то вземането изискуемо ли е преди настъпване на това условие, при положение, че специализантът се е обучавал по държавна поръчка; относно приложението на чл. 325 КТ – с твърдението, че с отправяне на молба от страна на работника и приемане на същата от страна на работодателя трудовото правоотношение следва да се счита прекратено едностранно от работника; относно реда, регламентиран с Наредба № 31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, в сила към 10.04.2003 г. за обучение „държавна поръчка”, за финансирането на същото и кой е активно легитимиран да претендира връщане на заплатеното за специализация.
За ответника по касация МБАЛ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. С. е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение от 1.04.2003 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „лекар-ординатор” в Хирургично отделение на МБАЛ [фирма], [населено място], което е прекратено със заповед № 4/13.02.2009 г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по подадена молба от д-р Ц. Р.-Ф.. На 10.04.2003 г. между страните по трудовото правоотношение е бил сключен договор за повишаване на квалификацията на основание чл. 234 КТ, по силата на който лечебното заведение се е съгласило д-р Р. да проведе следдипломно обучение по специалност „хирургия”- държавна поръчка, като е поело задължение да осигурява служебен отпуск на специализанта, вкл. и за явяване на държавен изпит, а д-р Р. се е съгласила да работи в МБАЛ „Д-р Т. В.”, Е., [населено място] не по-малко от 5 години след завършване на специализацията, като в противен случай следва да заплати сумата за целия курс на обучение. Със заповед № 702/1.07.2003 г. на ректора на ВМИ-П. д-р Р. е била зачислена на специализация по хирургия-държавна поръчка, считано от същата дата, с база на обучение ВМИ-МБАЛ-П., на основание чл. 10, т. 3 от Наредба № 31/28.06.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването с форма на обучение за придобиване на специалност-специализация за лице, работещо в лечебно заведение, което не е определено за база за следдипломно обучение. Работодателят многократно й е разрешавал платен служебен отпуск във връзка с провежданата от нея специализация, като общата сума на изплатеното й трудово възнаграждение и осигуровки възлиза на сумата 8 280.59 лв. Към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 234 КТ от МБАЛ [фирма], Т. /16.11.2009 г./ специализацията на ответницата не е била приключила.
За да приеме, че предявеният иск е основателен въззивният съд е посочил, че дружеството-ищец е изпълнявало поетите от него задължения по сключения с ответницата договор по чл. 234 КТ, като за времето, през което ответницата е работила в УМБАЛ-П. за набиране на стаж в база по специалността „хирургия” й е бил осигуряван платен служебен стаж от лечебното заведение-ищец, с което тя по време на специализацията е била в трудово правоотношение, като работодателят й е заплащал трудово възнаграждение и осигуровки за периода на разрешения й служебен отпуск. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с писмена молба на ответницата от 15.01.2009 г. по нейна инициатива, считано от 16.02.2009 г. С оглед обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовия договор специализацията на д-р Р. не е била приключила съдът е счел, че тя сама се е поставила в невъзможност да изпълни поетото от нея с договора по чл. 234 КТ задължение да продължи да работи при същия работодател за срок не по-малко от 5 години след завършване на специализацията.
Основанието за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Според ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразното тълкуване на закона и основанието на т. 3 е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието „от значение за развитието на правото” следва въобще да липсва съдебна практика по посочените от касатора правни въпроси.
Конкретният случай не е такъв.
По въпросите, свързани с приложението на чл. 234 КТ и на чл. 325 КТ съдебната практика е ясна и непротиворечива и не се нуждае от промяна или тълкуване.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложеното към изложението влязло в сила съдебно решение на ОС-Кърджали. Последното, макар и постановено на същото правно основание /чл. 234 КТ/ е с различна фактическа обстановка, при която трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 КТ, което основание в конкретният случай не е налице /макар и погрешно да е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните/.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд № 443/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 595/2010 г. по касационна жалба на Ц. М. Р.-Ф. чрез процесуален представител адвокат А. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: