О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София , 25.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1384 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. С., чрез процесуалния си представител адв.К., срещу решение от 06.11.2012г., постановено по в.гр.д. №393/2012г. на Видински окръжен съд, с което след отмяна на решение от 05.07.2012г. по гр.д.№446/2011г. на Белеградчишки районен съд е отхвърлен предявения от М. К. С. иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподатят считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. С. И., чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение съд е отхвърлен предявения от М. К. С. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействително недействителен на сключения на 23.06.2009г. с н.а.№181/2009г. договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място].
Въззивният съд е приел иска за неоснователен поради това, че ищцата не е доказала качеството си на кредитор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и въпроса, който считат, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, посочената от касатора практика на ВКС, която касае знанието на третото лице за увреждането, не е относима към някой от разрешените от въззивния съд правни въпроси поради това, че съдът е отхвърлил иска поради недоказано качеството на кредитор на ищеца – една от кумулативните предпоставки за успешно провеждане на иска по чл.135 ЗЗД и не се е занимал дали е налице субективната предпоставка на отменителния иск.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 600лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.11.2012г., постановено по в.гр.д. №393/2012г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: