О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 29 май 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 2178 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника А. Г. П. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат П. Н. К., срещу решение на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение № 439 от 05.11.2013 г., постановено по гр. д. № 780/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Добрички районен съд № 44 от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 3922/2011 г., с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, по силата на която ищецът Б. З. И. ЕГН [ЕГН] е упълномощил В. К. Т. да продава, дарява, залага, ипотекира, заменя, при цена и условия каквито намери за добре, следните недвижими имоти: поземлен имот /нива/ с площ от 28 дка, трета категория, местността „До гората”, имот № 121080 в землището на [населено място], [община]; поземлен имот /нива/ с площ 98.949 дка, четвърта категория, местността „К. път”, имот № 119018 в землището на [населено място], [община]; поземлен имот /нива/ с площ 74.099 дка, трета категория, местността „Турските гробища”, имот № 039003 в землището на [населено място], [община]; поземлен имот /нива/ с площ 7.149 дка, трета категория, местността „К.”, имот № 015148 в землището на [населено място], [община], и е признато за установено по отношение на ответника А. Г. П. ЕГН [ЕГН], че ищецът Б. З. И. е собственик на посочените по-горе недвижими имоти.
С жалбата са изложени доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Представено е към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с доводи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, предвид постоянната практика на ВКС /Опр. №462/14.10.2011г. по ч.гр.д.№406/2011г., IIг.о.и Опр.№372/26.07.2010г. по ч.гр.д.№292/2010г., I г.о./ по следните въпроси: Допустимо ли е в производство за защита срещу изпълнение върху недвижимо имущество, собственост на трето лице по изпълнителното дело, търсещият защита да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, при положение, че е налице специална защита по чл. 440 ГПК; Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост при положение, че ищецът не владее спорния недвижим имот и материалното право може да бъде защитено с осъдителен иск.
Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/: Противопоставими ли са на действителния собственик на недвижим имот правата на трето лице, придобити от несобственик на същия имот по договорна ипотека, при положение, че ипотеката е вписана преди исковата молба на действителния собственик. Посочен е и процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на положителен установителен иск за собственост с ревандикационен иск, по който въпрос според касатора липсва съдебна практика и произнасянето от касационната инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
За ответника по касация-ищец по делото Б. З. И. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Н. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивна инстанция, при цена на всеки иск над 5 000 лева, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Установено е от фактическа страна, че Б. З. И. е подписал пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което е упълномощил В. К. Т. да се разпорежда със собствените му процесни четири земеделски имоти. С последващо пълномощно В. К. Т. е преупълномощил със същите права В. Д., гражданин на Република Турция. С договор от 31.03.2009 г. В. Д. е продал процесните ниви на представляваното от самия него търговско дружество [фирма], [населено място]. С последващ договор от 14.04.2009 г. [фирма], [населено място] е продало на [фирма], [населено място] десет недвижими имоти, в т. ч. и процесните четири ниви. На 07.12.2009 г. [фирма], [населено място] е учредило в полза на ответника А. Г. П. договорна ипотека върху десет броя собствени недвижими имоти, в т. ч. и процесните ниви. С влязло в сила решение на РС-Добрич № 3/14.11.2011 г. по гр. д. № 5528/2009 г., по подадена от Б. З. И. против двете дружества / [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]/ искова молба е прогласена нищожност на упълномощителната сделка, сключена между Б. З. И. и В. К. Т., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя, на договора за покупко-продажба на имотите от 31.03.2009 г., като сключен при липса на надлежна представителна власт и е признато за установено по отношение на ищеца Б. З. И., че [фирма], [населено място] не е придобило правото на собственост върху процесните ниви с договора за покупко-продажба от 14.04.2009 г. След вписването на исковата молба по гр. д. № 5228/2009 г. на Д. е вписана възбрана върху десет недвижими имоти на [фирма], [населено място], сред които и на процесните четири земеделски имота за обезпечаване изпълнението по изп. д. № 20108100400137 на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 на КЧСИ, район на действие Д.. След проведена публична продан, с възлагателно постановление от 12.04.2011 г., влязло в сила на 21.04.2011 г., на основание чл. 496, ал. 1 ГПК, процесните имоти са възложени в собственост на ответника А. Г. П..
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части, като е възприел правните и фактически констатации на първата инстанция. От правна страна въззивният съд е приел за установено, че ответникът А. Г. П. не е придобил процесните ниви въз основа на проведената публична продан, тъй като длъжникът в изпълнителното производство [фирма], [населено място] е закупило същите от несобственик / [фирма], [населено място]/, легитимирало се като правоприемник на Б. З. И. с нищожен договор, поради договаряне с лице без представителна власт. Прието е и че на ищеца като собственик е непротивопоставим и договора от 07.12.2009 г., по силата на който е учредена ипотека върху процесните имоти, като сключен с несобственик /чл. 167, ал. 3 ЗЗД/.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По въпроса за конкуренцията на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 440 ГПК въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на съдилищата. Правилно съдът е приел, че за да е допустим иск по чл. 440, ал. 1 ГПК е необходимо изпълнителното производство да е започнало, то да е за събиране на парично вземане върху имущество, предмет на иска, както и започналото изпълнително производство да е висящо, да не е приключило.
Конкретният случай не е такъв.
Към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство принудителното изпълнение върху спорните имоти е било приключило с влязло в сила постановление за възлагане.
По въпроса дали е допустим установителен иск за собственост, когато накърнените права могат да бъдат защитени чрез осъдителен иск противоречията в практиката се преодоляха с приемането на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. С т. 2 от цитираното ТР е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същите права.
Въпросът за противопоставимостта на правата на действителния собственик на недвижим имот и на реално обезпечения с този имот ипотекарен кредитор не е решаван противоречиво от съдилищата, каквито твърдения са наведени от касатора. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД е императивна. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Нормата е императивна и следва общата забрана, че никой не може да се разпорежда с права, които не притежава. Нищожните сделки не пораждат правни последици. Купувачът по недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не придобива правото на собственост върху същия. Имотът е собственост на продавача, който е трето лице за последващата договорна ипотека, която няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има вписване.
Досежно вписването на исковата молба по установителните искове за нищожност и за собственост, същото има само оповестително действие. Единственото изключение, с което законодателят е придал на вписването на исковата молба по установителни искове за нищожност на сделки с недвижими имоти оповестително-защитно действие на правата на третото добросъвестно лице-приобретател е хипотезата на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в какъвто смисъл е и приложената от касатора съдебна практика, но настоящият случай не е такъв.
Процесуалноправният въпрос допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на положителен установителен иск за собственост с ревандикационен иск не е обусловил изводите на въззивния съд, поради което не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение № 439 от 05.11.2013 г., постановено по гр. д. № 780/2012 г. по касационна жалба на ответника А. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: