О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 492
София, 30 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2689/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК.
Образувано по касационна частна жалба на Т. А. Н. от [населено място] , [община] , чрез адв. С. С. от [населено място] срещу определение от №586/24.02.2014 год. по ч. гр.д. В № 306/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 02.01.2014 год. по гр.д. №44/2013 год. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.274,ал.3 ГПК във вр. чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване на въззивните определения , за да се допусне такова, съгл. чл. 274,ал.3 следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Частният жалбоподател следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези законови изисквания не са изпълнени:
В представеното изложение касаторът – частен жалбоподател е формулирал въпроси, които не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и с оглед на това не са обусловили изхода на делото:
Исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, доколкото ищецът не е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовността на исковата молба досежно иска с пр. осн.чл. 108 ЗС, а именно ищците да представят доказателства за приключена административна процедура по възстановяване собствеността върху процесния имот , включително и скица на имота, заверена от ОСЗ в едноседмичен срок от получаване на съобщението.Тези указания възпроизвеждат задължителните указанията на ВКС, дадени с определение №558/19.11.2013 год., постановено по ч. гр.д. №1392/2013 год. на ВКС, І г.о., с което е отменено предходно прекратяване на делото досежно този иск и не е допуснато до касационно обжалване определението за прекратяване на делото по другия предявен иск с пр. осн. чл. 53 ЗКИР/.Въззивната инстанция е потвърдила разпореждането за връщане на исковата молба като е приела, че ищецът не е изпълнил дадените му указания, а уточнителната молба ,която същият е депозирал касае искът по чл. 53 ЗКИР, производството по който вече е прекратено с влязло в сила определение.
При тези съображения формулираният от касатора въпрос : „Когато съдът прецени , че при ответниците е налице фигурата на необходимото другарство и когато един от ответниците не е посочен като страна, длъжен ли е да даде напътствия и указания на ищеца , че следва да посочи този ответник като предупреди ищеца , че непосочването на този ответник като страна ще представлява нередовност на исковата молба”, очевидно не е бил предмет на разглеждане във възивното определение и с оглед на това няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. С оглед на това не се налага обсъждането на посочените във връзка с него допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Касаторът – частен жалбоподател позовавайки се на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за развитие на правото. В тази връзка следва да се посочи , че основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК изисква въпросът да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото като става въпрос за единен критерий / виж ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с това основание обаче не е формулиран никакъв правен въпрос.
С оглед на горното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от №586/24.02.2014 год. по ч. гр.д. В № 306/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: