Определение №378 от 28.3.2011 по гр. дело №1230/1230 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 17.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1230/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. В. К. Ц. като пълномощник на С. С. Ч. от гр. Ст. Загора против решение № 91/27.04.2010 год., постановено по в.гр.д. № 93/2010 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора, с което е потвърдено решение №45/18.12.2009 год. по гр.д. № 1496/2009 год., с което касаторката Ч. е осъдена да заплати на С. С. Т. сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за ползата, от която е лишила ищеца като собственик на ? ид. част от жилище, апартамент , находящ се в[населено място] за периода от 14.11.2006 год. до 14.11.2008 год., както и сумата 159,17 лв. мораторна лихва за забава и направените в производството разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Изтъква се , че притежаваната от касаторката ? ид. част от процесния апартамент е ползвана както от нея така и от сина на страните по делото, което не е било отчетено от съда при определяне размера на дължимото обезщетение.Иска се обжалваното решение да бъде отменено.
Към касационната жалба е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основания за допустимост на касационното обжалване, в което е формулиран следния материалноправен въпрос : как следва да бъде определен размера на дължимото от съсобственик – бивш съпруг обезщетение по чл. 31,ал.2 ЗС в случаите , в които след прекратяване на брака съсобствения имот се ползва от няколко съсобственика – бивш съпруг и родено от брака дете.
Касаторът счита , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК /. В тази връзка се позовава на ТР № 129/30.06.1986 год. на ОСГК, , Р № 973/ 07.01.2010 год. по гр.д. № 5347/2009 год. на ВКС, 3-то г.о. , Р № 1458/15.12.2008 год. по гр.д. № 623/2008 год. , ГК, 5 отд. , Р № 87/10.03.2009 год. по гр.д. № 803/2008 год. , 2-ро г.о. , Р № 1213/29.12.2008 г. по гр.д. 3674/2007 год. на ВКС, 3 г.о.Счита също така, че посочения въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ . За да обоснове този критерий се позовава на решение от 10.03.2010 год. по гр.д. № 5414/2009 год. на Варненския районен съд и решение от 18.02.2010 год. по в. гр.д. № 941/2009 год. на Добричкия окръжен съд.
Ответникът по касация С. С. Т. от[населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество. Посочва , че в изложението не са визирани влезли в сила решения на съдилищата , които да решават по различен начин третирания съществен материалноправен въпрос / виж представеното изложение за липса на предпоставките по чл. 280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение/. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Визираните от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване,обаче не са налице:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 02.08.2006 год. Прието е , че процесния апартамент е придобит от двамата съпрузи и техния син по време на брака. След прекратяване на СИО правата на страните в апартамента са съответно ? ид. част за сина и по ? ид. част за двамата съпрузи.Установено е, че през процесния период ищецът не е имал достъп и не е ползвал процесния недвижим имот. С оглед на това съдът е приел, че за исковия период ответницата му дължи обезщетение в размер на 1/4 от пазарния наем за имота в размер на 1200 лв.Съдът е приел за неоснователно искането на ответницата , касатор в настоящото производство, за намаляване на обезщетението като се съобрази ползването от сина на страните, който е пребивавал в жилището заедно с майка си.
Така постановено въззивното решение се явява в противоречие с приетото в решение от 18.02.2010 год. на Добричкия окръжен съд и решение от 10.03.2010 год. на Варненския районен съд, за които няма данни / извън посочените от жалбоподателя / за номера на делата, по които са постановени. Същевременно за тези решения липсва отбелязване, че са влезли в сила.С оглед на това същите не представляват съдебна практика и позовавайки се на тях, страната не обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Останалата цитирана и представена от касатора съдебна практика не третира поставения от касаторката материалноправен въпрос.
По изложените съображения не са налице изискванията на закона за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91/27.04.2010 год., постановено по в.гр.д. № 93/2010 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора.
Осъжда С. С. Ч. от гр. Ст. Загорада заплати на С. С. Т отев от с.гр. направените в производството разноски в размер на 450 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top