О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
София, 12.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №461 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Югозападно държавно предприятие” ДП – Териториално поделение „Държавно ловно стопанство „В.-Студена”, [населено място], общ.П., срещу решение от 15.08.2010г., постановено по в.гр.д.№655/2011г. на Пернишки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 30.05.2011г. по гр.д.№859/2011г. на Пернишки районен съд са уважени предявените от С. В. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. В. С. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на С. В. С., извършено със заповед №33/16.12.2010г. на директора на Д.”В.-Студена” на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ; С. е възстановен на заеманата длъжност „горски надзирател”; присъдено е обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът неоснователно поддържа, че въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №218 от 17.03.2010г. по гр.д.№984/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието за законосъобразно уволнението поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото. Разглежданият случай е различен, тъй като по делото е установено, че не е отнето разрешително за носене и употреба на служебно огнестрелно оръжие, поради което писмото, изходящо от органите на МВР в противния смисъл, не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Останалите съдебни актове – определение по чл.288 ГПК и въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила – не съставляват доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса допустимо ли е съдът да обяви за недействителен трудов договор, който не е бил обявен за недействителен по реда на чл.74 и сл. КТ е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 176 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието, че по недействителността на тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 КТ, преюдициално- по довод или възражение на страните – в процес по искове, чиято основателност обуславя. С решение №581 от 10.12.2010г. по гр.д.№869/2009г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че съдът не може служебно да констатира недействителността на трудов договор или отделна негова клауза. Цитираните решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служат за уеднаквяване на практиката. Настоящият съдебен състав възприема дадените разрешения на поставения правен въпрос. Въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 15.08.2010г., постановено по в.гр.д.№655/2011г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: