О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 05 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №862 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 31.10.2013г., постановено по в.гр.д.№4781/2013г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 26.02.2013г. по гр.д.№23509/2012г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. А. срещу Софийски районен съд иск за прогласяване нищожността на заповед за уволнение №169/26.03.1012г. и е прекратено производството по иска като недопустимо и е оставено в сила решението в останалата част, с която е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на заповед за уволнение №169/26.03.1012г. и е прекратено производството по така предявения иск.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Софийски районен съд, чрез процесуален представител по чл.32, т.3 ГПК А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. А. срещу Софийски районен съд иск за прогласяване нищожността на заповед за уволнение №169/26.03.1012г. и е прекратено производството по така предявения иск като недопустим и е потвърдено първоинстанционното решение, в останалата част, с която е отхвърлен предявения от М. С. А. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 26.03.2012г. до влизане в сила на съдебното решение в размер на 1522лв. месечно.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „решаващият съд по молба за незаконно уволнение или незаконно прекратяване на трудово правоотношение длъжен ли е сам да определи кой акт е следвало да се отмени при констатиране незаконосъобразност на издадените от работодателя актове”, който въпрос счита, че е разрешен с въззивното решение. Така поставеният въпрос не е разрешен във въззивното решение, нито е стоял на решаване по делото, по което съдът не е мотивирал решението си с оглед на това срещу кой от издадените актове от работодателя се търси защита. Въпреки дадените от съда указания А. не е заявила, че е предявила иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, а е поддържала обективно съединените искове така както ги е предявила с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че поставеният въпрос така както е формулиран предпоставя „констатиране незаконосъобразност на издадените от работодателя актове”, каквото не се съдържа в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: допустимо ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, ако има разминаване във фактическите основания на двете страни, при данните по делото дали заповедта е незаконосъобразна”, който счита, че е разрешен противоречи с въззивното решение и с определение на ВКС по чл.288 ГПК, за недопускане касационно обжалване. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение, а във втората си част не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това касаторът не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Определението по чл.288 ГПК не се включва в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът поставя въпрос: „ако погрешна правна квалификация в заповедта за уволнение не е основание за незаконност за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ, то дали фактическите обстоятелства, изложени в молбата на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение и тези различни фактически обстоятелства, различни от посочените в молбата, които е изложил работодателят, дали основават незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с въззивното решение. Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на посоченото от касатора основание – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с посочените от него решения на ВКС не е разрешен поставения от касатора въпрос, а и при споровете при тях се касае до едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 31.10.2013г., постановено по в.гр.д.№4781/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: