О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 738
София, 22.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 289/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Пернишки окръжен съд, ГК № 1024/28.10.2011 г., постановено по гр. д. № 770/2011 г. е отменено решение на ПРС № 449/17.06.2011 г. по гр. д. № 690/2011 г. в частта, с която е уважен предявения от В. Й. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против „Държавно ловно стопанство „В.-Студена ДП, [населено място], [община], сега Югозападно държавно предприятие-ДП-ТП „Държавно ловно стопанство „В.-Студена иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 11.01.2010 г. със законна лихва, считано от деня на увреждането над сумата 8 430 лв. /или за разликата от 6 970 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска за сумата 6 970 лв., като разлика между дължимите 8 430 лв. и присъдените 15 000 лв.
Решението е обжалвано от двете страни.
Касаторът-ищец В. йорданов А. обжалва решението в отхвърлената част от иска за сумата 6 970 лв. и в частта за разноските. Недоволен е от изводите на въззивния съд относно прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, чл. 52 ЗЗД и приспадане на получена сума в размер на 570 лв. по застраховка „Живот”. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Касаторът-ответник „Югозападно държавно предприятие” ДП-ТП „Държавно ловно стопанство „В.-Студена” чрез процесуален представител адвокат Б. Р. е обжалвал решението в уважената част от иска. Приложено е изложение по допустимостта на касационното обжалване, Посочен е материалноправен въпрос: влияе ли се определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 201, ал. 2 КТ от обществено-икономическото положение в страната, по-скоро период на криза и стагнация и ако да-в какъв аспект-намаляване или увеличаване размера на обезщетението. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК-противоречие с решение на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, с практиката на съдилищата с многократно завишаване на размера на присъденото обезщетение. Приложени са съдебни решения.
Постъпила е частна жалба от ответника чрез С. Д., в качеството на и. д. директор на „Югозападно държавно предприятие” ДП-ТП „Държавно ловно стопанство „В.-Студена”, [населено място], област П. срещу определение на Пернишки окръжен съд № 1302/22.12.2011, постановено по гр. д. № 770/2011 г., с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като вместо 889 лв. да бъдат присъдени направени по делото разноски в размер на сумата 2 249.35 лв.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ищецът е работил в ответното стопанство на длъжността „дивечовъд” до прекратяване на трудовия договор със заповед № 8/7.03.2011 г. на директора на ответника на основание чл. 325, т. 1 КТ. На 11.01.2010 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като е зареждал хранилките за дивеча. Забелязал е дърво, което се е изкубнало от корените си и е паднало върху оградата на стопанството и е препречило пътя, по който се минава. Преценил, че това е създало опасност дивечът да излезе извън територията на стопанството през мястото на падналото върху оградата дърво. Ищецът уведомил свидетеля Л. Т. А., на длъжност „горски стражар” при ответника и двамата решили заедно да махнат дървото от пътя и от оградата. А. имал моторен трион в багажника на служебния автомобил, с който прерязал дървото по средата близо до мястото, където лежало върху оградата. Ищецът се пъхнал под дървото, опитал се да го повдигне, при което дървото паднало и го ударило по десния крак. Със заключение на вещото лице лекар-травматолог е установено, че от удара ищецът получил закрито счупване на горния крайна големия пищял. В Травматологично отделение на МБАЛ-П., проведено е оперативно лечение с кръвно наместване на фрактурата и фиксация с три винта. Общият срок
Изложението по допустимостта на обжалването към двете касационни жалби не съдържа правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Изложението към двете жалби съдържа касационни оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал. 2 КТ, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради неправилност, които не са относими към производството по селекция на жалбите.
По частната жалба:
Неоснователна е.
Въззивният съд е отговорил на същите оплаквания, които се поддържат и с частната жалба пред ВКС и изразеното разбиране се възприема от настоящия състав.
Обжалваното определение следва да се остави в сила.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 1024/28.10.2011 г., постановено по гр. д. № 770/2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 1302/22.12.2011 г., постановено по гр. д. № 770/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: