1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
[населено място] 22.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1412 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 30.03.2010г., постановено по гр.д.№50/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2009г. по гр.д.№353/2009г. на Районен съд-гр.Бяла С., за уважаване на предявените от В. Ц. Ш. от[населено място], общ.Бяла С., искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.2, ал.1 от Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, във връзка с чл.46, т.1 от КТД и чл.224, ал. от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Ц. Ш. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. Ц. Ш. срещу [фирма] искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.2, ал.1 от Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, във връзка с чл.46, т.1 от КТД и чл.224, ал. от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Възпроизведени са доводи от касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по жалбата не представя доказателства за извършени разноски в касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 30.03.2010г., постановено по гр.д.№50/2010г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: