О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 510
София, 10 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7838/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение №1852/15.10.2013 год. по гр.д. №1829/2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 1-ви състав в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е. Г. Я. , сума в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконно обвинение , както и в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което размерът на присъденото обезщетение е увеличен с още 2 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми ,считано от 11.05.2007 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Й. , оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като с решението Софийският апелативен съд се е произнесъл по процесуално- правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС . Такъв въпрос обаче не е формулиран. Твърдението , че за определяне на неимуществените вреди съдът следва да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Още повече, че с въззивното решение съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл. 52 ЗЗД/ като подробно е обсъдил относимите към определянето на присъдения размер обстоятелства. С оглед на това не е налице твърдяното противоречие с постановките на ППВС №4/23.12.1968 год. т. ІІ/.
Не съставлява правен въпроси и твърдението, че част неимуществените вреди, сочени от ищеца не са пряка и непосредствена последица на увреждането, както и оплакването , че в решението липсват мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. С оглед на това не се налага да се изследва изпълнението на соченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и соченото в тази връзка противоречие с т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съгл. ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / материалноправният или процесуалноправният въпрос, следва да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК посочено във връзка с въпроса „как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД” не е изпълнено , доколкото представените във връзка с него съдебни решения касаят различна фактическа обстановка , което от своя страна е обуславя присъждане на различно по размер обезщетение. С оглед на това не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Разноски не се присъждат, доколкото ответницата по касация не претендира такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1852/15.10.2013 год. по гр.д. №1829/2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: