О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
София , 02.08.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №32 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. И. от [населено място], срещу решение от 19.07.2011г., постановено по гр.д. №С-42/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2010г. по гр.д.№С-1/2009г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Д. П. И. срещу Национална разузнавателна служба искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Национална разузнавателна служба оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. П. И. срещу Национална разузнавателна служба искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – пропуснати ползи за получаване на полагащата му се пенсия за периода 15.10.2005г.-21.06.2007г., поради бездействие за изпълнение на удостоверителни функции на служители на ответника във връзка с упражняване правата на ищеца като осигурено лице, ведно със законната лихва и сумата 2 529,37лв. на основание чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпрос, разрешен с приложено решение по чл.290 ГПК. Позовава се на решение №415 от 12.07.2010г. по гр.д.№515/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че придобилият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за инвалидност, може да подаде заявление за отпускане на пенсията само при наличие на документите по чл. 2 от Наредбата за пенсиите, които следва да бъдат издадени от работодателя му. Несвоевременното издаване на тези документи, лишава заявителя да получи пенсия от датата на придобиване на правото /чл. 94 КСО/, поради което работодателят дължи обезщетение на основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за вредите, които придобилия право на пенсия е претърпял от несвоевременното подаване на заявление с приложени към него документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите. Посоченото разрешение не е относимо към разгледаното от въззивния съд дело, с оглед особеностите на конкретния случай от фактическа страна. В случая ищецът е придобил право на пенсия по време когато е висящо инициирано от него административно дело за отмяна на заповед за дисциплинарното му уволнение и прекратяване на договора му за кадрова военна служба, издадена от директора на Национална разузнавателна служба, приключило с отмяна на заповедта. Поддържа в исковата молба, че е придобил право на пенсия, а междувременно е участвал в дело за отмяна на дисциплинарното му уволнение и прекратяване на договора му за кадрова военна служба и това участие е продължило повече от две години след като е бил придобил право на пенсия. При тази фактическа обстановка ищецът е твърдял, но е прието, че не е доказал, че е поискал от ответника да му бъдат издадени необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани със служебното му правоотношение, които документи, съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите за осигурителен стаж следва да бъдат приложени към писменото заявление до Националния осигурителен институт за отпускане на лична пенсия.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2011г., постановено по гр.д. №С-42/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: