О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 19.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 691/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. М. П. от [населено място], Софийска област чрез процесуален представител адвокат З. Н. против въззивно решение на Софийски окръжен съд № 85/22.02.2012 г., постановено по гр. д. № 824/2011 г., с което е потвърдено решение на Свогенски районен съд № 72/4.07.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., с което е бил отхвърлен предявения от С. М. П. ЕГН [ЕГН] срещу [фирма], София иск за заплащане на сумата 10 838 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради влошаване на здравословното му състояние след претърпяна на 12.12.1987 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 15.04.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както следва: за периода от 1.05.2006 г. до 1.04.2009 г., през който ищецът е работил по трудово правоотношение, като разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като трудоустроен на длъжност „фрезист” и получаваното трудово възнаграждение на по-ниско платена длъжност в [фирма]; за периода от 1.04.2009 г. до 1.05.2010 г., през който ищецът е останал без работа, като пълен размер на трудовото възнаграждение, което би получил като трудоустроен на длъжност „фрезист”.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулирани следните въпроси: Какво е правното значение и има ли такова начина на прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, който е претърпял трудова злополука и ексцес от нея, който по предписание на здравните власти не може да изпълнява трудовата си функция и не е трудоустроен на подходяща длъжност? Наличието или отсъствието на свободна щатна длъжност за длъжността, която е заемал работника преди увреждането прекъсва ли причинната връзка между увреждането и щетата, ако той вече не може да я изпълнява поради здравословното си състояние, обусловено от трудовата злополука? Ако отговорността на работодателя е ангажирана с влезли в сила съдебни решения по други дела на същото правно основание, налице ли е решаващ мотив по отношение на правоприемството между него и правния субект, с когото е бил работникът в трудово правоотношение преди злополуката? По първите два въпроси се поддържа, че не съществува съдебна практика и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По третия въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. 3359-77-2466-ІІ; Р. 421-1998-257-V-чл.; Р. 2135-1969-1419-І, копия от които са приложени.
За ответника [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Р. М.. Жалбата е оспорена, поради недопустимост на въззивното решение до касационно обжалване и неоснователност.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е разрешен от съда с обжалваното въззивно решение.
Изложението по допустимостта на обжалването пред ВКС не отговаря на посочените изисквания.
Формулираните въпроси не са от значение за решаващите правни изводи на въззивния съд за постановения отхвърлителен резултат по предявения иск, а именно неизпълнена от ищеца доказателствена тежест за установяване по категоричен начин наличие на причинна връзка между твърдяния ексцес на трудовата злополука, претърпяна от ищеца на 12.12.1987 г. и претендираните от ответното дружество имуществени вреди, изразяващи се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получил като трудоспособен и полученото трудово възнаграждение от работа на по-ниско платена длъжност в друго предприятие и от неполучено трудово възнаграждение, поради оставане без работа по иск с правно основание чл. 200 КТ.
При неизпълнение на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правни въпроси по смисъла на посочените разяснения касационно обжалване на решението не се допуска само на това основание без да се обсъжда наличието на специалните изисквания на т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Във връзка с въпроса ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо относно пасивната легитимация на ответното дружество въззивният съд се е произнесъл в съответствие с т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 85/22.02.2012 г., постановено по гр. д. № 824/2011 г. по касационна жалба от С. М. П. от [населено място], Софийска област чрез процесуален представител адвокат З. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: