О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С., 10.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1426/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. И. Б. ЕГН [ЕГН],[населено място] чрез процесуален представител адвокат И. М. против въззивно решение на П. окръжен съд, VІІІ-ми състав № 364/12.03.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. И. Б. против Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г., Т. К. Г., К. Г. Д., Д. Г. Г. и Министерство на земеделието и горите иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот-земя частна държавна собственост, сключен на 20.10.1998 г. между М. като продавач и Г. П. Г., Д. П. Г. и Г. Д. Г. като купувачи с обект право на собственост върху държавен недвижим имот-земя с площ от 1410 кв. м., парцел № 1, масив № 105 по плана на[населено място], при квоти за Г. и Д. П. Г..
С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при неправилно изяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, поради което следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което предявеният иск да се уважи. С допълнително представена касационна жалба са изложени съображения в подкрепа на посочените с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Р. № 1120/17.10.2007 г. по гр. д. № 1254/2006 г., ВКС, ІІІ г. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен, въззивният съд е приел, че касаторът-ищец Т. И. Б. не е правоимащо лице по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като не е доказал правото си на собственост върху 1/3 идеална част от сграда „бивш военен склад”, инв № 150, със застроена площ от 452 кв. м. и РЗП 968 кв. м., находяща се в парцел І, масив 105 по плана на С. двор,[населено място], [община], област П., представляваща имущество на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК се прие, че обвързаността на допускането на касационно обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, тъй като съдът е длъжен да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в т. ч. и във фазата по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. При положение, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на обжалваното решение ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Такъв е конкретният случай.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне, за да се прецени процесуалната допустимост на решението във връзка с правния интерес от иска и противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум на предявения иск.
За да се определи размера на дължимата от касатора за разглеждане на касационната жалба от Върховния касационен съд държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси /обн., ДВ, бр. 22/28.02.12008 г. , в сила от 1.03.2008 г. в едноседмичен срок от съобщението касаторът следва да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на пловдивски окръжен съд от 12.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1032/2009 г. по касационна жалба от Т. И. Б. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес:[населено място], бул. „Р.” № 16 чрез процесуален представител адвокат И. М..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представи по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. В противен случай касационната жалба ще се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: