О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София, 02.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4222/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЦДГ „Т. П.”, [населено място], област В. чрез процесуален представител адвокат М. С. против въззивно решение на Врачански окръжен съд № 108/12.03.2013 г., постановено по гр. д. № 62/2013 г., с което е отменено решение № 255/27.11.2012 г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр. д. № 906/2012 г. , вместо което е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и са присъдени разноски по делото.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е изцяло недопустимо, поради произнасяне от въззивния съд по недопустим иск-чл. 281, т. 2 ГПК, евентуално, че решението е частично недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск-чл. 281, т. 2 ГПК, както и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли при отмяна на въззивното решение да се присъдят направените от касатора разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани шест въпроса, както следва: 1. Може ли да се търси защита по реда на Раздел ІV от КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и по-точно по чл. 344 КТ, когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ-по взаимно съгласие”; 2. Обвързан ли е работника от молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, може ли да го оттегли, след като е получено от работодателя и необходимо ли е съгласието на последния за това; 3. Може ли последваща молба за назначаване на същата длъжност да се разглежда като част от фактическия състав на молбата по чл. 325, т. 1 КТ и с оглед това да се счита, че действителната воля на работника е за преназначаване, а не за прекратяване на трудовото правоотношение; 4. Съставлява ли договор между работника и работодателя съвпадането на техните волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ и ако е налице опорочена воля /въвеждане в заблуждение/ прилагат ли се правилата за недействителност по чл. 26сл. ЗЗД; 5. Необходими реквизити на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение ли са изричното посочване на чл. 325, т. 1 КТ, както и изразът „по взаимно съгласие”; 6. Произнасянето на въззивната инстанция по въпрос, който не е индивидуализиран чрез основанието и/или петитума на иска, представлява ли нарушение на диспозитивното начало съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК и води ли подобно произнасяне до частична недействителност на постановеното решение, ако това е обусловило решаващата воля на съда.
За ответник по касация Й. Д. С. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат К. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане направените за касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да признае уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени въззивният съд е приел, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1 КТ, тъй като не е налице формирана и обективирана в подадената от ищцата молба воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и че по делото е установено, че волята й е била не да бъде уволнена, а да бъде преназначена в новата детска градина.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, които са формулирани от касатора не съставляват правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По тези въпроси въззивната инстанция не се е произнасяла, те не са от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд. По съществото си поставените въпроси съответстват на оплакванията, изложени в касационната жалба и са обосновани не с мотивите на въззивното решение, а с разбирането на процесуалния представител на касатора-ответник в процеса.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените по делото за тази инстанция разноски в размер на сумата 200 лв.-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 11/5.03.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 108/12.03.2013 г., постановено по гр. д. № 62/2013 г. по касационна жалба на ЦДГ „Т. П.”, [населено място], област В..
ОСЪЖДА ЦДГ „Т. П.”, [населено място], област В. да заплати на Й. Д. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], област В. сумата 200 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: