О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1475
София, 20.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1020/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 793/17.05.2012 год., постановено по гр.д. № 3 800/2011 на Софийски апелативен съд след частична отмяна на решението по гр. д. №4320/2008 год. на Софийски градски съд ,І -5 състав, в неговата отхвърлителна част, е постановено ново решение , с което освен присъдените от първата инстанция 5 000 лв. са присъдени са присъдени още 3000 лв. , обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление, за което ищцата С. А. М. е била оправдана, ведно със законната лихва , считано от 18.03.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 8 000 лв. до 50 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
Решението, с което искът е уважен в размер на 8 000 лв. се обжалва от Апелативна прокуратура, [населено място] . Застъпва се становище, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен като при определянето му не е съобразен принципът на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Правят се оплаквания за необоснованост на постановеното решение и нарушение на процесуалните правила Иска се частична отмяна на решението и намаляване размера на обезщетението в съответствие с действително претърпените вреди.
Решението в неговата отхвърлителна част се обжалва от ищцата С. А. М. чрез адв. Н.А. от [населено място] . В касационната жалба се правят оплаквания, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила , липса на мотиви и нарушение на материалния закон.
И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
С. А. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване по жалбата на Апелативна прокуратура [населено място].
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението в частта, обжалвана от Апелативна прокуратура [населено място] :
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Досежно първото основание не е формулиран правен въпрос. С оглед на това не може да се извърши преценка дали решението е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968год. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. на ОСКГ.Изложените във връзка с това основание съображения съставляват касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон , което следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Не е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по отношение на формулирания във връзка с този критерий въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която правна норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ., доколкото не се решава противоречиво от съдилищата .
. При определяне размера на дължимото обезщетение освен принципа на справедливост съдът следва да съобрази всички обстоятелства, които са относими към размера на претърпените неимуществени вреди и тяхното адекватно репариране. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не може да бъде обоснован, доколкото всяка хипотеза на непозволено увреждане в резултат на незаконно повдигнато обвинение се характеризира със специфика от факти и обстоятелства, които не са идентични, което се отнася и до представените с касационната жалба решения.
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на решението в обжалваната от Апелативна прокуратура част.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението в частта, обжалвана от С. А. М.:
Касационното обжалване на решението и в тази част се иска на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационното обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не следва да се допуска, доколкото не е изпълнена основаната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Не е формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото решаване да е обусловило изхода на спора.Вместо това във връзка с посоченото основание за допустимост на касационното обжалване са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.
Не е изпълнен и критерият по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за справедливия размер на дължимото обезщетение , доколкото представеното решение № 23/03.02.2009 год. на ВКС по гр.д. №816/2008 год. , ІІ Г.о. е постановено при друга фактическа обстановка.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение и в тази част ,не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 793/17.05.2012 год., постановено по гр.д. № 3 800/2011 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: