О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 5 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1361 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Г. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 16.10.2013г., постановено по в.гр.д.№493/2013г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 02.05.2012г. по гр.д.№842/2011г. на Районен съд – [населено място], в частта, с която са уважени предявените от Е. Л. Г. срещу Й. Г. С. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. Л. Г. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение са уважени предявените от Е. Л. Г. срещу Й. Г. С. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 6500евро – получена от него при начална липса на основание сума по несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и сумата 502,14лв. – на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: „кога е налице договор между страните и наличие на основание за плащане налага ли отхвърляне на претенцията за връщане на даденото от ищеца”. Позовава се на решение №362 от 04.05.2010г. по гр.д.№788/2009г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че щом като фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът следва да ги преквалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване”. Не е налице твърдяното от касатора противоречие, тъй като не са разрешени еднородни случаи – с въззивното решение в случая не е прието за установено фактите да сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно /прието е, че предложението за сключване на договор за покупко-продажба не е прието от другата страна, а и не съдържа съществен елемент на договора – цената на вещта/. Правилността на изводите на възззивния съд не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Касаторът се позовава на решение на СРС, за което няма данни да е влязло в законна сила, от което следва, че не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения въпрос.
В касационната жалба при оплакванията за неправилност на въззивното решение поради съдопроизводствени нарушения и поради нарушения на материалния закон /извън формулирания и обсъден по-горе правен въпрос/, касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на въззивното решение с приложени решения на ВКС/, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 16.10.2013г., постановено по в.гр.д.№493/2013г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: