О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 15 май 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1237 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Нишан С., Т. Т. С. и Н. Т. С., приподписана от адв.Д.С., срещу решение от 06.02.2012г., постановено по гр.д. №3082/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.07.2010г. по гр.д.№3569/2009г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от С. С. и Т. С. иск против С. С. за прекратяване на осиновяване по чл.64, ал.1, т.3 СК/отм./.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Т. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от С. С. и Т. С. иск против С. С. за прекратяване на осиновяване по чл.64, ал.1, т.3 СК/отм./.
Въззивният съд е приел чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява между страните да е настъпило дълбоко разстройство в отношенията им, което да е довело до прекъсване на връзката осиновител –осиновен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат, че въззивната инстанция се е произнесла по въпроса за „наличието не само при тежко провинение от страна на осиновения, но и на други обстоятелства, които са довели до дълбоко разстройство в отношенията между осиновител и осиновен”, което не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите сочат, но не представят доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. Сочат, че с решение №924 от 04.10.1995г. по гр.д.№672/1995г. на ВКС е прието, че за прекратяване на осиновяването е достатъчно да се констатира трайно, дълбоко разстройство на отношенията между осиновен и осиновител, за да се прекрати осиновяването. В обжалваното решение е прието, че по делото не е установено да е настъпило дълбоко разстройство в отношенията. Правилността на този извод не може да бъде проверяван в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба – чл.290 ГПК – ако такова бъде допуснато. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая касаторите са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика по разрешен с въззивното решение правен въпрос.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.02.2012г., постановено по гр.д. №3082/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: