О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
София, 22.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №618 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Р. Д. от [населено място], срещу решение от 02.06.2010г., постановено по гр.д.№11368/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009г., постановено по гр.д.№2757/2008г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от К. Н. П. иск с правно основание чл.106, ал.5 от СК от 1985г./отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. Н. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение на основание чл.106, ал.5 от СК от 1985г./отм./ са изменени мерките за упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните В. К. П. на бащата К. Н. П., определен е режим на лични отношения между майката А. Р. Д. и детето и е осъдена А. Р. Д. да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 100лв.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса за приложението на чл.106, ал.5 от СК от 1985г./отм./. Не сочи задължителна практика на ВКС по поставения въпрос. Сочи решения на районни съдилища като противоречива практика, но не ги представя, с изключение на едно от тях, за което няма данни да е влязло в законна сила. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като касаторът само е посочил законовата норма. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по поставения правен въпрос – т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.106, ал.5 от СК от 1985г./отм./ има съдебна практика – с ППВС №1/1974 г. – т. І е изяснено какво се включва в понятието „интерес на детето“ и м т. V. – какво се включва в понятието „изменение на обстоятелствата“ като предпоставка за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, кои са предпоставките за изменение на мерките относно упражняване на родителските права; кои обстоятелства спадат към промените, засягащи положението на децата. Тези разрешения не са изгубили значение и съгласно т. 2 ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, ППВС №1/1974г. представлява практика, която има задължителен характер за съдилищата, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Жалбоподателката не е обосновала изменения в обществените условия и в законодателството, които да изискват осъвременяване на разрешенията, дадени в посочената задължителна съдебна практика.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на касационното производство на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.06.2010г., постановено по гр.д.№11368/2009г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. Р. Д. да заплати на К. Н. П. сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: