О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 02 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №812 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 11.12.2013г., постановено по в.гр.д.№796/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 03.09.2013г. по гр.д.№852/2012г. на Районен съд – Свиленград за отхвърляне на предявените от В. А. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Агенция ”Митници”, чрез процесуален представител по чл.32, т.3, пр.2 ГПК Д. З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. А. С. срещу Агенция ”Митници” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му със заповед №7232/23.07.2012г. на директора на Агенция ”Митници” на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, вр. §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите, приета с ПМС №129/26.06.2012г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически специалист” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, не съставлява задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.12.2013г., постановено по в.гр.д.№796/2013г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: